Д-р Тихомир Гемеджиев е началник на II-ро отделение по гинекология за хирургия на млечната жлеза в Първа специализирана акушер-гинекологична болница „Света София“.


Завършил е обща медицина през 1994 г. в Медицинска академия, София. Придобива специалност по акушерство и гинекология през 2000 г. Специализира мамология от 2000 г. и вече 18 години се занимава и с този проблем. Притежава още специалност "Социална медицина и здравен мениджмънт".


Днес д-р Гемеджиев е водещ специалист в оперативното лечение на доброкачествени и злокачествени тумори на млечната жлеза. Занимава се с гинекологична ендокринология, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията, ултразвукова диагностика на млечната жлеза, колпоскопия в акушерството и гинекология, хормонозаместителна терапия, лечение на климактеричен синдром, репродуктивни проблеми и лечението им, синтинална биопсия, сore biobsia и тънкоиглена аспирационна биопсия.



Пред Puls.bg д-р Тихомир Гемеджиев споделя впечатленията си от октомврийска профилактична кампания за борма с рака на гърдата, която Столична община и ПСАГБАЛ „Света София“ традиционно провеждат всяка година. Говори за подмладяването на заболяването, важните прегледи и етапи на лечение и, не на последно място, за важната връзка лекар-пациент...

 

- Д-р Гемеджиев, традиционната за профилактика на рака на млечната жлеза е към своя край. Какви са Вашите впечатления от нея тази година?


Кампанията върви добре. Все по-добри резултати получаваме от прегледите, защото жените, които вече са обхванати – пета, шеста година, проверявайки се, биват по-фино пресявани и всяка следваща година пациентките в графата „заболели“ са по-малко. Това е и целта на кампанията – да научи жените да се преглеждат и болните с патологични отклонения да стават все по-малко.


Всяка седмица само при нас минават около 60 жени, което е много. Жените са активни, вече посещават прегледите с радост – не се плашат от прегледа и съответно придобиват навика да го правят редовно.

 

- Едва около 25-30% от заболелите с карцином на млечната жлеза у нас се диагностицират навреме. Какво означава навреме?


Това, за което се борим и е наш приоритет - заболяването да бъде открито точно при такъв профилактичен преглед. Тоест жената, посещавайки мамолог, трябва да отиде, без да има никакви смущения, че е усетила нещо, че има болка, напипала е нещо на гърдата си или под мишницата има подут лимфен възел.

 

Тя трябва да отиде на преглед, чувствайки се в абсолютно здраве и ако ние намерим нещо, то да бъде до сантиметър. Открито при този случаен преглед в милиметри обещава добра перспектива – висока преживяемост, не се стига нито до химиотерапия, нито до отстраняване на гърда.

 

- Подобрява ли се този процент?


В нашата болница оперираме все по-малки тумори без засягането на лимфните възли под мишницата, което пък на почти 100% корелира с липсата на химиотерапия на следващия етап. Жената остава социално активна без никакви притеснения.

 

- Все по-често се говори за подмладяването на това коварно и често срещано заболяване при жените...


В моята практика най-младата жена, която съм оперирал беше на 24 години, с две деца. Слава богу, днес е жива и здравоа и се надявам така да бъде и занапред. Изкара си всичките процедури по химио-, лъче- и хормонална терапия, стриктно спазваше всичко. Вече е на 34 години и е добре. Желая ѝ късмет.


За съжаление, колкото си по-млад, толкова туморът е по-агресивен. Но пък, когато човек прегърне идеята, приеме това, което му се случи и се пребори, спазвайки всички необходими процедури, нещата се подреждат.

 

- Говорейки си за профилактика, един от съветите на специалистите е първото посещение при мамолог да е още на 18-годишна възраст. Какво представлява то и кои са останалите ключови възрасти за жените?


Стандартът е такъв, че след 18 години завършва половото съзряване на жената - с развитието на всичките каналчета и лобули на млечните жлези, затова и е напълно логично да се започне с профилактичния преглед. Представлява мануален преглед – палпиране, визуален оглед и високочестотен ултразвук на 7,5 или 10 мегахерца. Но, ако във фамилията – по първа линия майка, сестра има рак на гърдата, тъй като е доказано, че ракът на гърдата се унаследява фамилно, скринингът може да се прави и по-често.


До 35 години е напълно достатъчно жените да се проследяват веднъж годишно. След 35 години - на 8-10 месеца, а след 40 - скринингът е задължителен на всеки 6 месеца, като мамографията е препоръчителна на всеки две години. Тя се прави в четири проекции, за да не се пропусне нещо, без значение дали жената е раждала или не.

 

- Кои са по-активни – младите или жените, при които възрастовият риск расте?


По-скоро младите. Заради социалните мрежи и активността на медиите в последните години са доста по-информирани.

 

- Фамилната обремененост ли остава рисков фактор номер 1?


Факт, това остава най-критичният фактор. На второ място е употребата на хормонални препарати – без значение дали са противозачатъчни или стимулация за инвитро процедури или хормонална поддръжка за преклимакс – климакс. Всички тези терапии трябва да се консултират предварително с мамолог. Сам по себе си ракът на гърдата не се предизвиква от тези хормони, но се поддържа и се стимулира като по-бърз клетъчен дележ.

 

- Преди две седмици Ваши колеги онколози поискаха спешно осъвременяване на лечението на рак на гърдата и промяна в действащите в момента клинични пътеки. Къде изостава страната ни по отношение на диагностиката и лечението на карцинома на млечната жлеза?


Факт е, че Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) покрива много малко от лечението на рака на млечната жлеза. Цената на клиничната пътека трябва да е много по-висока, както казаха колегите на тази кръгла маса с инициатор д-р Шопов. Ако Касата се вслуша в нас, хората, които от 30 години работим с този проблем, нещата ще се случат по-добре, преди всичко за българските пациентки.


Дори фактът, че при жените с по-напреднал стадий на заболяването след операция не им се осигурява поставянето на имплант – той не се заплаща от Касата изобщо, а не е никак евтин, а и операцията също е сложна и не се покрива докрай по ред причини, звучи смешно съотнесено в съвременния свят.

 

- Кои са най-честите оплаквания, които карат жените да потърсят консултация със специалист?


Основното е болката и за щастие тя най-рядко се свързва с рак на гърдата. Ракът не боли - ако боли, то е в по-напреднал стадий. Обикновено става дума или за възпаление, или за хормонален дисбаланс – нищо страшно.

 

- Към кой е добре да се обръщаме обаче – кампаниите в последните години не са малко, в интернет е пълно с частни практики на мамолози. На кой е добре да се доверим за този важен профилактичен преглед?


Жената сама преценява къде, но задължително да е специализирано звено, на чийто екип се доверява, специализирал е за това наблюдение и има дългогодишен опит. Защото действително има хора, които изкарват 20-дневни курсове по ултразвукова диагностика и предлагат мамологичен скрининг.

 

Лошото е, че често след подобни посещения при нас пристигат пациентки вече във фазата на хипурбулизацията – разплакани, притеснени, „лепнали“ им диагнозата рак на гърдата, а реално няма нищо. Или обратното, с пропуски в изследването, при които "обикновена мастопатия" се оказва карцином.


Второто или трето мнение никога не е излишно при поставяне на диагноза и заключение!

 

- Неотдавна Нана Гладуиш в интервю за Puls.bg сподели, че позитивното отношение в тази трудна битка за живота зависи най-много от това да попаднеш на медицинския екип и хората, които да ти създават усещането за сигурност, надежда и психическа стабилност. Успяват ли българските лекари да изградят тази връзка с пациентките си?


И тримата колеги, които работим с проблема в нашата болница, сме с опит и знаем, че връзката лекар-пациент е изключително важна! Диагнозата е достатъчно тежка и стресираща, но не е нещо, което да обрече жените. При едно правилно разяснение – кое и как трябва да се направи, колко бързо - нещата се получават. Тук работим и с психолог, който ни е от голяма полза. И по този начин - с правилна диагностика, разговор с психолог, биопсия за определяне на стадия на заболяването, директно явяване на онкокомисия и операция – затваряме целия цикъл на терапия, и жената не се лута между различни звена, болници, екипи.


Когато жената има притеснения, винаги говорим – колкото и когато е нужно. Защото чуе ли тази тежка диагноза, човек започва да задава не един, а хиляди въпроси. Хубавото е, че жените са активни, търсещи информация и все по-рядко се затварят в себе си.