Наричат овариалния карцином „тихия убиец“, защото няма ранна симптоматика. Профилактиката е единственият път към ранното му диагностициране. За рака на яйчника разговоряме с д-р Росица Кръстева. Тя е началник на Онкологичен център към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище. Има две специалности – вътрешни болести (2001) и онкология (2005). Специализирала е в университетските болници в Торино, Базел, Атина и Мюнхен. 
Д-р Кръстева има редица участия в национални и европейски конгреси. Тя е активен член на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO), Българския лекарски съюз, Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО), Европейската общност по лъчелечение (ESTRO). Член е на управителния съвет на BINO – Balkan Investigational Network of Oncology и на Фондация „Експерти срещу рака“. Председател е на Клуб „Млад онколог“. Лауреат е на престижната годишна награда на фондация „Свети Иван Рилски“ за принос към здравеопазването за 2017 г. в категория „Онкология“. Носител е на приза „Лекар на годината“ на МБАЛ „Уни Хоспитал“ за 2018 г.

 

 - Какво заболяване е ракът на яйчниците и каква е честотата му в България?



Ракът на яйчниците е едно от социално значимите злокачествени заболявания. Въпреки че в последните години бележим успех в лечението на рака и отчитаме намаляване на процента на смъртност от това заболяване според публикация от 9 юни 2020 г. на колегите от Националния онкологичен център в САЩ, лечението на рака на яйчниците не може да се похвали с големи успехи. В България по данни на Националния раков регистър за 2017 г. ракът на яйчниците е на пето място по честота при жените и, всъщност, представлява 5,5% от всички злокачествени заболявания, а като причина за смърт е на 6-то място. Неслучайно казват, че ракът на яйчниците е тихият убиец. Ако трябва да сравняваме честотата на овариалния карцином с честотата на другите злокачествени заболявания, действително това е по-рядко срещано заболяване, но тъй като обичайно се диагностицира в по-напреднал стадий, смъртността все още е висока. По данни за Европа за 2012 г. са отчетени 65 000 нови случая, а по данни за света всяка година се диагностицират около 240 000 нови пациентки, като смъртните случаи са 150 000, т.е. е около 4% от всички жени на земята. 

 

 - Кои са рисковите фактори за развитието на рака на яйчниците? 


Много е добре да знаем кои фактори причиняват рак на яйчниците, но, за съжаление, не винаги те са ясни. При над 20% от случаите при това заболяване има наследственост и във фамилии, в които по женска права линия има случаи на карцином на яйчника, е добре да се правят генетични изследвания и да се определя вероятността и риска от появата на карцином на яйчниците. За пример може да вземем случая на Анджелина Джоли, при която е имало по-висок риск от злокачествено заболяване на яйчника и на гърдата.  
Останалите рискови фактори са разпределени в няколко групи – високорискови, средно рискови и ниско рискови. 
Към високорисковите фактори спадат мутациите на гените BRCA1 и BRCA2. Тези мутации са рисков фактор и за рак на гърдата и затова двете заболявания относително често се срещат заедно. Феноменът е известен като наследствен карцином на гърда и овариален карцином. При анамнеза за рак на гърдата също имаме висок риск от поява на овариален карцином, както и при наследствен неполипозен карцином на дебело черво (синдром на Lynch). 
В групата на средно- и нискорисковите фактори се включват рано настъпила първа менструация или късна менопауза, анамнеза за ендометриоза, поликистозен овариален синдром и тазова възпалителна болест. При нераждалите жени рискът от появата на карцином на яйчниците е по-висок спрямо риска при раждалите жени. Затлъстяването, заседналият начин на живот, тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол също допринасят за развитието на това заболяване. 

 

 - Какви са симптомите на това заболяване?


Както споменах по-рано, наричат овариалния карцином тихият убиец. Както при всички ракови заболявания, симптомите се появяват късно и при него. Най-честите при този вид рак са тежест и дискомфорт в малкия таз, проблеми с менструалния цикъл, по-рядко болка. Асцитът е определено късен симптом. Важно е лекарите да могат да разпознават симптомите на рака на яйчника. За разлика от рака на гърдата, в този случай опипването и палпацията не могат да бъдат първият метод, който да накара жената да потърси консултация със специалист. Всички тези симптоми се появяват на по-късен етап от развитие на заболяването. С цел ранното откриване на рака на яйчника е необходимо поне веднъж годишно да се прави гинекологичен преглед. 

 

 - Как се диагностицира ракът на яйчниците?


Един от най-бързите методи е ехографският преглед и гинекологичният преглед. Ако се потвърди наличието на находка в малкия таз, може да бъдат планирани скенер, ядрено магнитен резонанс и, разбира се, трябва да се изследва туморният маркер Са 125 и ROMA индексът. След това задължително трябва да бъде направено хистологично потвърждение. Когато заболяването е напреднало, се започва с циторедуктивна операция, като се премахва туморната маса, когато това е възможно, или се взема биопсия и се обсъжда оперативно лечение след 6 курса химиотерапия.

 

 - През какви стадии преминава ракът на яйчниците?


Ако очаквате да Ви отговоря как се заражда овариалният карцином, не бих могла да го обясня, защото това е прекалено сложна материя и все още не знаем коя е причината за появата му. Но ако говорим за стадирането при това заболяване, както е известно, злокачествените заболявания могат да бъдат разпределени в 4 основни стадия. Това е международната класификация, известна като TNM, където Т е туморът, N е лимфният басейн, M – далечните метастази. Определянето на стадия на заболяването по TNM класификацията, е изключително специфично и насочено към лекарите и специалистите, които разбират злокачествените заболявания. Целта е да знаем кое ще бъде най-адекватното и правилно лечение във всеки конкретен случай. 

 

 - Какви са възможностите за лечение? Може ли да се говори за излекуване на рака на яйчниците?


Имаме добри и не толкова добри новини в това отношение. В ранните стадии на всички ракови заболявания лечението е изключително успешно. Дори и при това коварно заболяване днес разполагаме с вариант за лечение и пациентите в ранен стадий могат да бъдат излекувани, а пациентите в по-напреднал стадий могат да бъдат доведени до пълна ремисия. Днес ние разполагаме и с таргетна терапия за лечението на овариален карцином. Възможностите днес категорично са по-добри. Провеждането на химиотерапия е златен стандарт при напреднало заболяване, но ние можем вече да имаме много по-персонализирано отношение в тези случаи при пациентките, при които имаме доказана патологична мутация. 

 

 - Има ли профилактика?


Би трябвало да има, но дали има организирана такава в България, не се наемам да кажа. По мое мнение бих казала, че по-скоро няма. Тук е моментът да подчертая, че всяка една жена над 45 години трябва веднъж годишно да посещава гинеколог. Заради овариалния карцином, заради карцинома на маточната шийка, заради физиологичните промени, които настъпват. Този вид профилактични прегледи са насочени към това да открият злокачественото заболяване в ранен стадий. Човек трябва да поддържа високо ниво на здравна култура и да знае какво би могло да бъде предотвратено с редовни профилактични прегледи. Ако мислим за профилактика изобщо против рак, това е много по-глобална кампания и на този етап много трудно бихме могли да говорим по тази тема.

 

 - Можем ли да дадем няколко съвета към пациентките с това заболяване, които те могат да следват в ежедневието си?

 

Първият основен съвет е: ако имате диагноза овариален карцином, говорете първо с вашия хирург, ако ви е направена оперативна интервенция. Пациентите трябва да са наясно колко радикална е операцията и какво трябва да направят след нея – дали ще се проследяват, какъв ще е планът им за лечение, дали е добре да бъдат изследвани за генетични мутации. И най-накрая, пациентите трябва да могат да водят пълноценен живот, без да са товар за другите. 

 

Публикува се с подкрепата на АстраЗенека