Д-р Мария Янкова завършва Медицински университет - София през 2001 г. През 2006 г. придобива специалност акушерство и гинекология. През 2004 г. преминава курс по фетална медицина за напреднали, FMF London, Лимасол, Кипър.
 
От 2014 г. е докторант към катедра "Превантивна медицина", Факултет по обществено здраве на Медицинския университет - София.
 
В момента е асистент към катедра "Акушерство и гинекология" в Медицинския факултет на МУ - София. Работи като акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина и пренатална диагностика в Университетска болница "Лозенец". 
 
- Д-р Янкова, какви са причините за развитието на вагинална гъбична инфекция? Какво може да наруши естествения баланс в микрофлората на влагалището?
 
Гъбичните инфекции се развиват вследствие на нарушение в естествените защитни сили на организма. Спори на кандида, най-общо казано, имаме навсякъде – и по кожата, и в устната кухина, и в гастроентестиналния тракт, и във влагалището. Те обаче са неактивни - не се разпространяват, не се размножават, а просто присъстват.
 
Не живеем в стерилна среда и всеки един предразполагащ фактор, който създава добри условия за развитие на микроорганизми, носи потенциален риск от развитието на гъбични инфекции
 
Причините за това винаги са свързани, от една страна, с микрофлората на влагалището, а от друга, с предразполагащите фактори. Те могат да се отнасят към стила на живот, тоест нарушаване на естествения ритъм на даден човек – промяна на климата или начина на хранене, също така промяна в теглото. 
 
Храненето има съществено значение. Доказано е например, че хората, които хапват повече въглехидрати, създават по-добри условия за развитие на гъбична инфекция - кандидоза, в сравнение с тези, които употребяват по-малки количества от макронутриентите.
 
Рязкото качване на килограми също е предразполагащ фактор, защото тогава се получават зони в тъканите, където има триене. Получават се гънки, включително и в интимната област на жената, където има повишена влажност, и е с различно от нормалното pH на кожата. Там, разбира се, се създава много добра среда за развитието на гъбички и на други микроорганизми, но най-често на гъбични инфекции. 
 
Голяма част от жените се интересуват дали басейните могат да допринесат за развитието на тези инфекции. До известна степен биха могли, но всъщност те не контаминират пряко. Ние приемаме, че басейните са добре хлорирани, макар че това невинаги е така. В тях по-опасна е чревната флора - ешерихия коли, или урофлората, отколкото кандидата. Кандидата не е толкова устойчива във водата на басейна. Но, ако ходим боси на места, където има влага и плочки, които не се обработват с препарати всеки ден, там би могло да се получи заразяване
 
От друга страна, когато в един басейн има високо съдържание на хлор, който променя pH на влагалището, това би могло да бъде предразполагащ фактор за развитие на гъбична инфекция, без кандидата директно да бъде внесена във влагалището. Причината по-скоро е нарушаване на баланса, което се изразява в намалено количество на лактобацилите и млечната киселина.
 
При кандидозата има и сезонност. Лятото е идеално време за развитието ѝ - повишава се температурата, хората повече се потят. Тези неща са предразполагащи фактори за тази инфекция. 
 
- Кои са характерните симптоми на кандидозата?
 
Симптомите на гъбичните инфекции са възможно най-характерните, за разлика от повечето вагинални инфекции, които протичат почти безсимптомно.
 
При гъбичките има силен сърбеж, доста обилно вагинално бяло течение, с бели налепи. По същия начин, както е кандидозата при новородените. Те имат налепи по лигавицата, само, че в устната кухина.
 
Така и във влагалището има бели налепи, които се излющват и се наблюдава усилен вагинален секрет, в който има остатъци от тях. 
 
Сърбежът е силно изразен и човек не може да го пропусне, когато става дума за остра, силна кандидоза. Когато тя е хронична, има симптоми от време на време, обикновено след менструация, заради използването на превръзки, съответно повишената влажност и изпотяването.
 
- В какво се състои терапията на вагиналната гъбична инфекция и на какво може да се дължи рецидивирането ѝ?
 
Напоследък много хора започнаха да избягват медикаментозно лечение. До голяма степен лекарското съсловие е съгласно с това, защото прекомерната употреба на медикаменти – антимикотични и антибактериални, допълнително влошава естествената флора на влагалището
 
Случва се така, че в един момент се санира влагалището, лекува се от инфекции, от друга страна, се доразрушава микрофлората му и това се превръща в предразполагащ фактор към следващи инфекции. Тук става дума за рецидивиращите инфекции.
 
Не може непрекъснато да се използват глобули и да се очаква, че след това всичко ще е наред и флората във влагалището може да бъде възстановена. 
NEWS_MORE_BOX
 
Ние вече разполагаме и с пробиотични глобули, които използваме често или в комбинация с други терапевтични препарати или като единствено средство – тоест без антибактериални или антимикотични средства. Невинаги обаче е възможно с тях да се реши проблемът. Зависи от това колко изразена е инфекцията. А в общия случай ги предписваме след антимикотичните и антибактериалните средства за възстановяване на нормалната микрофлора. 
 
Вече мислим и за това как да не се развиват следващи инфекции, даваме съвети относно храненето, промени по отношение на хигиената. Има много препарати, които съдържат млечна киселина и чието pH подпомага защитата срещу такива инфекции. Има и измивни средства, които претендират, че лекуват бактериални инфекции, но това твърдение е малко преувеличено. 
 
В някои случаи гъбичните вагинални инфекции могат да се самоизлекуват. Ако оплакванията са съвсем леки, може да дадем и опция само с пробиотици перорално или без никаква терапия, този етап да премине просто с една добра хигиена и да не се наложи лечение. Тук целта е да се даде време на организма сам да се справи с инфекцията. Разбира се, при различните случаи подходът е индивидуален. 
 
Когато става дума за тежка кандидоза, вече няма време за никакви пробиотици. Там даже се налага и прием на перорални антимикотични средства, заедно с терапия и на партньора. Това са случаите, когато и двамата партньори имат оплаквания. Обикновено мъжете нямат оплаквания от хронични кандидози, както е при дамите. Анатомията на мъжете не предполага развитието на такива инфекции, за разлика от тази на жените. Затова партньорите ги лекуваме рядко. 
 
Това обикновено се случва, когато неколкократно сме лекували жената и инфекцията рецидивира, въпреки промените, които ние сме направили.