Около 5,4% от онкоболните жени в България са с рак на яйчника. Овариалният карцином е отговорен за 5% от смъртните случаи сред гинекологичните тумори по темата разговаряме с д-р Ангел Йорданов. Той е част от екипа на Клиника по онконекология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен. Завършва медицина в Медицински университет – София през 2003. През 2009 г. придобива специалност по акушерство и гинекология. От 2020 г. е  главен асистент в катедра „Акушерски грижи”,  Медицински университет - Плевен. Професионалните му и научни интереси са в областта на лапароскопска гинекологична хирургия, съвременно хирургично лечение на злокачествените заболявания на женската полова система, рак на вулвата, оперативна гинекология. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по онкогинекология (БАОГ), Българска асоциация по минимално инвазивна гинекологична хирургия (БАМИГХ).

 

-  Колко чест е ракът на яйчниците, д-р Йорданов? Какви са последните данни и какви изводи могат да се направят?


 

За България според данни от Българския раков регистър за 2014 ракът на яйчниците или овариалният карцином е на пето място по честота сред онкологичните болести при жените. За този период има 800 новодиагностицирани като това прави 5,4% от всички онкологично болни жени. В България ракът на яйчниците е шестата по честота причина за свързана с карцинома смъртност при жените. Броят на новодиагностицираните случаи в световен мащаб годишно намалява след 80-те години на миналия век: за периода 2007-2017 г. честотата на овариалния карцином намалява с около 1,6% годишно, а на свързаната с него смъртност - с 2,3%. 


В България положението не е сред най-добрите в Европа. Заболеваемостта в България от рак на яйчниците е 17,8 на 100 000 и е над средната за Европа, която е 15,8 на 100 000. Смъртността от рак на яйчниците в България е 11,3 на 100 000 и също е по-висока от средната за Европа, която е 10,7 на 100 000 петгодишната преживяемост е по-ниска в България при всяка възраст при сравнение с осреднените стойности в Европа.


Причините за намаляване на честотата на овариален карцном в световен мащаб са много, но може би най-важните са подобряване на методите на образната диагностика, в частност ултразвуковата диагностика и нейната достъпност до пациента, използването на различни туморни маркери, селектиране на високорисковите групи и активното им проследяване и налагане на онкопрофилактичната хирургия. Значително по-лошите резултати за България се дължат на късното търсене на лекарска помощ, неизползването на генетични тестове, които да определят високорисковите групи, които да бъдат подложени на профилактичен скрининг и съответно хирургия.
    
- Каква болест е ракът на яйчниците? 


Ако трябва с едно изречение да се отговори - овариалният рак е системна болест, която най-често възниква в епителните клетки на яйчника или фалопиевите тръби.  
Ракът на яйчниците е с най-висока смъртност сред гинекологичните тумори и е отговорен за 5% от свързаните с карцином смъртни случаи.

За съжаление, повечето случаи се диагностицират в напреднали стадии, защото овариалният карцином може дълго време да протича безсимптомно и ранното му откриване е по-скоро случайност отколкото закономерност. 


-  Кои са рисковите фактори за развитието на рак на яйчниците? 


Най-общо, рисковите фактори се разделят на променливи и непроменливи, като има фактори, които покачват и такива, които намаляват риска от развитие на оварален карцином. Непроменливи рискови фактори са възраст и пол, фамилна анамнеза, ешкенази произход, генетични фактори, например мутации в BRCA гените. Променливи фактори, повишаващи риска, са: затлъстяване, тютюнопушене, ендокринни фактори и хормоно-заместителна терапия в менопауза, начин на живот. 


Променливи фактори, намаляващи риска, са: бременност, салпингектомия, редуцираща риска хирургия, продължителен прием на орални контрацептиви. Видно е, че на някои от тези фактори можем да влияем и нашите усилия трябва да се насочат натам.

 

-  Какви са възможностите за лечение при рак на яйчниците? От какво зависи изборът на терапевтичен подход и как се процедира?

 

Има стандарти за лечение, които обхващат всеки стадий по отделно. Лечението на овариалния карцином е мултидисциплинарно и мултимодално. Поведението при всяка пациентка със съмнение за рак на яйчниците се определя от мултидисциплинарна онкологична комисия, която анализира всички клинични показатели и взема решение за терапевтично поведение в конкретния случай. Всеки избор на лечебен подход по възможност трябва да се основава на най-високото ниво на доказателственост и най-високата степен на препоръчителност, подкрепен от национални ръководства за клинична практика, основани на доказателства. Лечението при овариален карцином включва хирургия, системна химио- и прицелна терапия, като значително по-рядко в съображение могат да влязат и други модалности като лъчелечение.

 

- Какви са шансовете да бъде запазена фертилността на жената? От какво зависи това?


Фертилитетът може да се запази само в ограничен брой случаи, които, за съжаление, са по-скоро изключение. Това може да стане при жени с желание за запазване на фертилност и на възраст под 40 години, при които болестта е в първи стадий, туморът е високодиференциран и е с неагресивна хистология. Дори и при решение за запазване на фертилитета, решението се потвърждава интраоперативно след щателно оперативно стадиране; само при доказване на първи стадий и подходяща хистология може да се запази детеродната функция на пациентката.  В страни, в които е разрешено извършване на асистирана репродукция с донорски клетки, е възможно да се запази само матката, а яйчниците да бъдат отстранени. Това дава по-добра онкологична сигурност за бъдещата майка. Има множество дебати с аргументи „за“ и „против“ запазващата фертилитета хирургия при овариалния карцином, но предвид данните за нива на забременяване между 60 и 100% и спонтанни аборти в до 30% , тази хирургия навлиза все по-широко в практиката. Международните ръководства препоръчват извършване на този тип хирургия само в третични специализирани центрове, в които последващото проследяване е значително по-интензифицирано.  

 

- Кои са принципите, по които се води съвременното хирургично лечение на рака на яйчника в трети и четвърти стадий? Какво е характерно за предоперативното и постоперативното лечение?


Основното правило е при първичната оперативна интервенция да бъдем максимално радикални. Трябва да се стремим да не оставяме видими лезии, тъй като е доказано, че преживяемостта зависи от размера на остатъчните тумори – колкото са по-малки, толкова по-добре. За това не винаги лечението на овариалния карцином започва с хирургия. Ако пълно премахване на тумора и всички негови лезии не може да бъде изпълнено, следва да се проведе така наречената отложена циторедукция – пациента провежда 3-4 курса химиотерапия, след което на втори етап се извършва оперативното лечение и отново се продължава с  химиотерапия. Химиотерапията е средството, което ни дава възможност да удължим живота на пациентите. Начинът на провеждане на този тип лечение е специфичен и зависи от много фактори.

 

- Колко често се налага вторична хирургия заради рецидив на метастази?


Не може еднозначно да се отговори на този въпрос. Този тип хирургия има много ограничено място само в строго определени случаи. При рецидивиране на болестта, метод на лечение е химиотерапията и може да се обсъжда повторно хирургично лечение с пълна резекция на тумора – тогава този подход може да влезе в съображение.

 

- Може ли да се говори за излекуване на рака на яйчниците?


За излекуване може да се говори в ранните стадии на болестта. Нашата цел в лечението на овариален карцином е да удължим преживяемостта. Диагнозата рак на яйчниците не трябва да се приема като присъда – много жени живеят в продължение на години с болестта. Това, че тя не може да се излекува, не означава, че не се провежда лечение. Така е и с артериалната хипертония и захарния диабет: и двете са хронични болести, които не могат да бъдат излекувани. В съвременното лечение на овариален карцином вече се провеждат различни видове лечения – не само химиотерапия.  След различен брой химиотерапевтични цикли се провежда поддържащо лечение, чрез което все по-често постигаме значително удължаване на преживяемостта на пациентките в трети  и  четвърти стадий на болестта.

 

Публикува се с подкрепата на АстраЗенека