Обикновено инфекцията с човешки папилома вирус - HPV спонтанно отминава в рамките на 6-18 месеца. Това може да се дължи както на гениталния микробиом, така и на имунната защита и други фактори, които имат значение за женското здраве. В скорошно проучване учените са установили ролята на цитокините, клетъчния имунен отговор и нарушения баланс във влагалищния микробиом за придължителостта, способността да отмине и рецидивите на инфекцията с човешки папилома вирус. Проучването е публикувано във Frontiers in Cellular and Infection Microbiology.

 

Установено е, че HPV е вирус без обвивка, с двойноверижна ДНК, който принадлежи към семейството Papillomaviridae. Вирусът инфектира плоския епител, разположен в областта на влагалището, шийката на матката, ануса, скротума и пениса. Сред различните типове HPV - Alphapapillomavirus най-много засягат гениталния тракт. Установени са над 200 различни генотипа на вируса. Някои от тях предизвикват инфекции, които са свързани с нисък риск за здравето. Други се класифицират като високорискови, тъй като могат да предизвикат рак на шийката на матката и цервикална интраепителиална неоплазия.


 

Високорисковите типове са: HPV 16, 18, 31, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 68 и 59. Въпреки това, HPV 16 и 18 са причина за 70% от случаите на рак на шийката на матката. От нискорисковите типове, най-честите инфекции са с HPV 6 и 11, които са причината за 90% от кондиломите. Учените са установили, че вроденият и придобитият имунитет осигуряват ефективна защита на лигавицата срещу инфекции с HPV. След инфекцията, имунният отговор се активира, което води до отделяне на цитокини от антиген-представящите клетки - В-лимфоцитите, макрофагите и дендритните клетки. Това води до активиране и привличане на още имунни клетки на мястото на инфекцията. Предишни проучвания са показали връзката между нивата на цитокините в гениталната лигавица и контрола на инфекцията с HPV. 

 

Няколко дни след настъпване на инфекцията, концентрацията на цитокините в шийката на матката нараства, което води до намалена способност за елиминиране на вируса. Когато зрелите антиген-представящи клетки взаимодействат с CD4+ и CD8+ Т-клетките, последните се диференцират в Т-хелпери и Т-цитотоксични лимфоцити. Това осигурява елиминиране на вируса. Предишни проучвания са показали, че имунната система на гостоприемника не винаги е способна да предотврати прогресията на инфекцията.

 

Това се дължи на способността на HPV да избяга от имунния отговор и да модулира функциите на имунните клетки. Друг ключов елемент е способността на HPV да избяга от действието на Т-лимфоцитите “убийци”, които имат водеща роля за осъществяване на вродения имунен отговор. Освен това, анализите са показали, че при жени с рецидивиращи и продължителни инфекции с HPV, се наблюдават повишени нива на противовъзпалителни цитокини.

 

Проучването е показало, че ниските нива на популациите на бактериите от рода Lactobacillus и високите нива на популациите на някои патогени, сред които Snaethia, Atopobium и Gardnerella, са свързани с понижен капацитет за справяне с инфекцията. Разпространението на популациите на бактериите от рода Lactobacillus във вагиналния микробиом води до понижен риск от заразяване с HPV. От друга страна, високите нива на популациите на бактериите, причиняващи бактериални вагинози, каквито са Streptococcus, Prevotella, Megasphaera, Mycoplasma и Gardnerella, водят до повишен риск от заразяване. Резултатите показват, че особеностите на вагиналния микробиом могат да модулират имунния отговор на гостоприемника, с което да се наруши противотуморната и противовирусната имунна защита в гениталния тракт.

 

Референции:

https://doi.org/10.3389/fcimb.2022.927131

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fcimb.2022.927131/full