Свръхактивният пикочен мехур е синдром със симптоми, свързани с ненормалния начин на складиране на урината в пикочния мехур. Определя се като спешна нужда от уриниране, често уриниране и никтурия (ставане по малка нужда през нощта) без наличието на инфекция, инконтиннция или друга патология. 


Свърхактивният пикочен мехур засяга от 12 до 17% от жените в напреднала възраст и сериозно влияе върху качеството на живот. За да се подобри това състояние може да се използват консервативни или хирургични методи. Основният консервативният метод е фармакотерапията, която означава употребата на различни медикаменти, което е и акцентът на статията. 

 


NEWS_MORE_BOX


Първата стъпка към консервативна терапия са физическите упражнения на Кегел, функционната електрическа стимулация, поставянето на песари и други. Втората стъпка е употребата на лекарства. 
Съществуват шест вида одобрени лекарства за лечение на свръхактивен покочен мехур. Те са оксибутинин, толтеродин, троспий, солфенацин, дафенацин и фесотеродин. Всички те имат различен начин на действие и влияят по различен начин върху функцията на пикочния мехур. 


Нормалният пикочен мехур се съкращава под действието на мускаринови рецептори, разположени по главния мускул на органа – детрузурния мускул. Тези рецептори за два подтипа М2 и М3. Изпразването на мехура става след парасимпатикусова нервна активация на двата субтипа рецептори. Освен това М2 рецептори веднъж активирани водят до потискането на мускулната релаксация. 


Освен по мускулите, мускариновите рецептори се разпротират и по лигавицата на пикочния мехур. Това означава, че антимускариновите (антихолинергичните) медикаменти блокират рецептори и мехурът спира да се съкращава. Тези рецептори се намират на различни места по тялото и оттам се появяват и страничните ефекти на антихолинергичните лекарства. 


Някои от антихолинергиците представляват малки молекули на химично ниво и поради това те могат да преминат бариерата между кръвта и мозъка. Оттам се обясняват и някои странични ефекти, свързани с нервната система като замаяност, главоболие, замъглено зрение. Тези ефекти се наблюдава по-често при възрастните хора.