С термина вулва се означат външните женски полови органи – малки и големи срамни устни, лонно възвишение, клитор, Бартолинови жлези, преддверни жлези и влагалищно преддверие. Вулводинията е състояние, при което се наблюдава болезненост в областта на вулвата. Причината за поява на болка все още не е напълно известна, но едно е ясно – състоянието създава неприяни емоции у жените, влияе на емоционалното им състояние и на качеството им на живот.

 

Различават се два основни типа вулводиния:


 

1. Локализирана – при този тип вулводиния болката се проявява само в определена област от вулвата и няма постоянен характер, а възниква в резултат на провокатор. Събития, които могат да отключат локализирана вулводиния са половият акт, поставянето на тампон, продължителният престой в седнало положение, носенето на тесни дрехи, както и провеждането на тазово изследване, което е придружено от оглед на вътрешните гениталии след поставяне на спекулум.

 

Пример за локализирана вулводиния например е вестибулодиния, при която болката е локализирана в областта на влагалищното преддверие. В зависимост коя част от вулвата е засегната, освен вестибулодиния, при някои жени се наблюдава и клитородиния, което е особено болезнено състояние, засягащо клитора.

 

2. Генерализирана форма – наблюдава се в различни части на вулвата и предимно е с постоянен характер, въпреки че може да има периоди на облекчение.

 

Освен като локална и генерализирана, вулводинията може да се класифицира като първична и вторична. Първичната вулводиния възниква при първи опити за осъществяване на полов контакт, докато вторичната се появява след безболезнен период от сексуалния живот на пациентката.

 

Причините за възникване на вулводинията не са напълно изяснени, но въпреки това има предположения кое може да доведе до появата ѝ. Сигурна е обаче липсата на асоциация между вулводинията и инфекциозните микроорганизми, които са причинители на голяма част от възпалителните заболявания на женския генитален тракт. Една от причините, която може да доведе до болезненост в областта на вулвата е травма, водеща до засягане на нервите в тази област.

 

Някои жени имат повишени нива на възпалителни медиатори във областта на вулвата, поради което възпалителните процеси при тях протичат по-агресивно. При други пациентки броят на нервните окончания в областта е по-голям, при което прагът на болезненост при тях е по-нисък. Хормонални проблеми също могат да бъдат причина за вулводиния, а според някои автори състоянието има известна генетична предразположеност. Сред причинителите се смятат още алергиите към различни препарати за интимна хигиена, честият антибиотичен прием и слабостта на тазовото дъно.

 

Най-характерният симптом, който може да ви подскажат, че страдате от вулводиния, е острата, режеща болка. Болката може да бъде придружена от зачервяване и пулсиране на областта на възпаление, парене и сърбеж. Наблюдава се също болка при полов акт (диспареуния). Кинжалната болка може да бъде постоянна или периодична, провокирана от факторите, които вече изброихме.

 

Не по-малко тежки от физическите симптоми на вулводинията са емоционалните последици. Вулводинията затруднява не само нормалния полов акт, но дава отражение и върху извършването на ежедневни дейности. В резултат пациентката може да развие депресия, да понижи самочувствието си и да не се чувства добре емоционално. Така вулводинията, въпреки че не е животозастрашаващо състояние, нарушава нормалния ритъм на живот на жената.

 

Диагноза вулводиния се поставя след посещение при гинеколог. Важни са както анамнезата, така и тазовото изследване. По време на прегледа гинекологът взема секрет за микробиологично и хистологично изследване. В някои случаи се налага изследване на полови хормони, тъй като хормоналният дисбаланс може да бъде причината. Извършва се и изследване на областите на болезненост с помоща на памучен тампон, с който гинекологът внимателно притиска различни части от вулвата. При регистриране на болезненост е възможно взимане на биопсия за хистологично изследване.

 

Съществуват различни методи за облекчаване симтоматиката на вулводиния. За облекчаване хроничната болка се предписват лекарства от групите на антидепресантите, антиконвулсантите, опиоиди, а в случаи, че болката не се повлиява и от тях – нервно-мускулни блокери. Прилага се също топикална терапия с унгвенти, съдържащи локални анестетици или полови хормони (естрогени). В някои случаи се препоръчва терапия за отпускане мускулите на тазово дъно. При локализирана вестибулодиния лечението е хирургично и се състои в отсраняване на тъканта в болезнената област.

 

Вулводинията е неприятно състояние, което не бива да се пренебрегва. Режещата болка в областта на вулвата смущава нормалния ритъм на живот и е предпоставка за депресивни състояния, тревожност и липса на мотивация за извършване на ежедневни дейности.