Големите вестибуларни жлези, наричани още Бартолинови жлези, са чифтен орган, с големина около 0,5 см, които се разполагат в долната 1/3 на влагалищното преддверие, латерално от булбокавернозния мускул. При липса на възпалителен процес жлезите не се палпират. Бартолиновите жлези притежават отводящ канал с дължина около 2-2.5 см, който се отваря във влагалището.

 

Характерно за големите преддверни жлези е, че произвеждат мукус, който служи като естествен лубрикант на влагалището. Установено е, че при 2 % от жените в репродуктивна възраст и по-точно при тези на възраст между 20 и 30 години, настъпва обструкция на отводния канал на жлезите. Резултатът от тази обструкция е колекция на мукус и образуване на ретенционна киста.


 

Причина за образуването на Бартолинова киста е контаминирането на разположените във влагалищното преддверие отводящи канали. Като причинители на инфекцията се изолират неспорообразуващи анаероби от вид Bacteroides fragilis, представители от род Peprostreptococcus, но се откриват още бактерии от род Streptococcus, Staphylococcus, E.coli и др. Сред причинителите на острия бартолинит са и бактерии, причиняващи полово-предавани болести – Neisseria gonorrhoeae.

 

Образуваната Бартолинова киста може да протече асимптоматично или да се прояви със силна болезненост, втрисане, диспареуния, невъзможност за сядане. На лице са всички характеристики на възпаление – подуване, болка, зачервяване, затопляне и нарушена функция. При прогресиране на инфекция може да се развие абсцес.

 

Поставянето на диагноза е лесно – при гинекологичен преглед ясно се визулизира болезнено, оточно и зачервено образувание. При асимптомните пациентки кистата може да е малка, безболезнена и да не създава неприятни усещания. При тежка инфекция се развива регионален лимфаденит. При жени в менопауза изследването на материал от кистата е задължително поради риск от карцином на вулвата.

 

Лечението на Бартолиновата киста или абсцес е комбинация от медикаментозно и хирургично лечение. Необходимо е назначаване на антибиотична терапия – прилагат се широкоспектърни антибиотици, които покриват както Грам (+), така и Грам (-) бактерии. При гноевиден секрет се изпраща материал за микробиологично изследване, след което терапията се коригира спрямо получената антибиограма. Симптоматично се предписват антипиретици и аналгетици, които овладяват фебрилно-интоксикационния синдром и болката. При асимптоматични пациентки не е нужна консервативна терапия.

 

При големи, болезнени и рецидивиращи Бартолинови кисти или абсцеси се налага хирургично лечение. При често рецидивиращи кисти се прилага екстирпация на Бартолиновата жлеза. При тази интервенция се прави разрез, през който се отстранява капсулата на кистата, както и самата Бартолинова жлеза. При гнойно съдържание на кистата се поставя дренаж.

 

Метод с доста добър резултат и нисък риск от рецидив е т.нар. марсупиализация – хирургична интервенция, която се извършва под краткотрайна венозна или локална анестезия и се състои в отваряне на кистата, евакуация на съдържимото и пришиване ръбовете на кистата към тези на влагалището.

 

Възпалението на Бартолиновите жлези е силно болезнено и неприятно състояние, което нарушава извършването на нормални ежедневни дейности и се нуждае от навременно лечение.