Бактериалната вагиноза е най-честата форма на вулво-вагинално заболяване при жените. Представлява полимикробна вулво-вагинална инфекция, предизвикана главно от анаеробни микроорганизми.

 

С термина микробиом се назовават всички микроорганизми и техните гени, обитаващи човешкото тяло. Бактериите от микробиома подпомагат много от функциите в организма, като например разграждането и усвояването на храната, регулация на имунните процеси, производство на някои витамини незаменими за организма и други. Микробиомът е част от биологичната бариера и участва и във формирането на имунната система. 


 

Женският организъм е с по-крехко миокробиомно равновесие от мъжкия. Една от най-чувствителните зони е вагиналната екосистема, която търпи промени в млада възраст, по време на бременност, след раждане и в периода на климактериума.

 

Влагалищното съдържимо е идеална хранителна среда за развитието на микроорганизми, тъй като съдържа въглехидрати -  основно гликоген, протеини, аминокиселини и мастни киселини. При здрави жени влагалищната екосистема се намира в динамично, но лабилно равновесие и може лесно да се повлияе от промени в хормоналния статус, от прием на антибиотици, от внасянето на външна инфекция по време на полов контакт и други.

 

Физиологично в преовулаторната фаза (преди овулация) и под влияние на естрогените, влагалищният епител пролиферира до 45 слоя. На 24-тия ден от цикъла под влияние на ексфолиативният ефект на прогестерона от тях остават само 22 слоя. В ексфолираните епителни клетки се съдържа голямо количество гликоген, което нарежда влагалищните епителни клетки на второ място по глюкозно съдържание в човешкото тяло след чернодробните клетки. Гликогенът е необходим за физиологичното и динамично поддържане на равновесието във влагалищната екосистема.

 

През 1829 г. немският гинеколог Алберт Дьодерлайн описва бактериите, които са полезни и необходими за поддържане на нормалната влагалищна флора. В негова чест те са наречени по- късно Bacillus vaginalis Duderleini, или млечно-кисели бактерии на Дьодерлайн. Те съставляват около 80% от микроорганизмите във влагалището и произвеждат млечна киселина, като използват за енергия отделения гликоген получен при разграждането на епителните клетки във влагалището. Чрез енергията отделена от гликогена, бактериите на Дьодерлайн синтезират водороден прекис, който поддържа киселото pH във влагалището.

 

Нормалното pH на здравото влагалище е от 3,8 до 4,5. Стойността на влагалищното pH варира в зависимост от хормоналния статус на жената. Преди пубертет и по време на менопауза pH на влагалището е алкално и около 6. По време на менструация може да достигне дори pH -7. Промяната в киселиността на влагалището и нейното алкализиране повишава риска от развитие на различни микроорганизми - бактерии, гъбички, трихомони и други. 

 

По време на бременност, вагиналната флора се променя, което се дължи на срив в имунната система и може да доведе до поява на остър вагинит (остро настъпило възпаление във влагалището), криещо различни рискове както за майката, така и за плода. Най-големите рискове за плода са свързани с това, че наличната инфекция във влагалището е отговорна за ранното отваряне на околоплодния мехур на плода и съответно за предтерминно раждане, или аборт. След раждането и в следродилния период pH на влагалището също е алкално, което допълнително повишава риска за развитие на различни патогенни микроорганизми.

 

Следва продължение