Микробиомът на влагалището при здрави жени в редпродуктивна възраст включва множество аеробни, факултативни анаеробни и облигатни анаеробни микроорганизми. От тях най-висок е броят на популациите на анаеробите. Тези бактерии са в симбиоза с човешкия организъм, но в някои случаи може да се появи дисбаланс във вагиналната флора. Някои от тези микроорганизми произвеждат млечна киселина или водороден пероксид, които имат защитно действие и предпазват от навлизането на болестотворни бактерии. За защита от множество токсични субстанции, също така, във влагалището се отделя и секреторен левкоцитен протеазен инхибитор. Това е протеин, който има защитно действие за тъканите срещу токсичните продукти, които се отделят при възпалителни процеси и инфекции. Някои от бактериите във вагиналната флора могат да достигнат до горните отдели на половата система без да предизвикват инфекция.

 

Средното pH на влагалището е между 4 и 4,5. Установено е, че бактериите от вида Lactobacillus допринасят за отделянето на млечна киселина, която подкислява средата във влагалището. Гликогенът е естествена съставка на вагиналната лигавица и осигурява хранителни вещества за бактериите във влагалището, но също така той се метаболизира  до гликоген. Съдържанието му спада естествено при навлизане в менопауза, което води до понижена наличност на градивни елементи за синтеза на киселини. Това води до повишаване на влагалищното pH. Промяната в тези параметри води до преимуществено разпространение на някои видове бактерии. Нарушаването на баланса във вагиналната флора може да доведе до инфекции.


 

При жени в детеродна възраст менструацията води до преходни промени във влагалищния микробиом. Менструалната кръв също в някои случаи може да бъде ефективна хранителна среда за развитие на някои патогенни микроорганизми. Често симптомите на вагиналните инфекции се проявяват непосредствено след започване или спиране на менструацията. Бактериалната вагиноза е често последствие от нарушения баланс на микробиома във влагалището. Причинителите на това заболяване са разнообразни: Gardnerella vaginalis, Ureaplasma urealyticum, Mobiluncus species, Mycoplasma hominis и Prevotella species.

 

Бактериалната вагиноза може да се свързва и с понижаване на числеността на популациите или пълна липса на бактериите от вида Lactobacillus. Ключов риск за развитие на бактериална вагиноза са честите полови контакти с различни партньори. Други рискови фактори са:

  • Орален полов акт;
  • Интимни душове;
  • Тютюнопушене;
  • Полов акт по време на менструация;
  • Употреба на вътрематочни контрацептивни средства;
  • Ранна възраст на започване на полов живот.

Това заболяване е водещата причина за наличие на патологична секреция от влагалището. Симптомите могат да са различни, в зависимост от причинителя. Усложненията от заболяването са значителни. Те включват:

  • Вагинит - възпаление на влагалището;
  • Ендометрит - възпаление на ендометриума - вътрешния слой, покриващ маточната кухина;
  • Следродилен ендометрит;
  • Тазово-възпалителна болест;
  • Остри инфекции на органите в малкия таз;
  • Инфекциите по време на бременност са свързани с повишен риск от преждевременно раждане.

Лечението на бактериалната вагиноза се основава на употребата на антибиотици, които осигуряват възстановяване на баланса във вагиналния микробиом. Сред най-използваните са пеницилините. Те са средство на първи избор и осигуряват ефективно проникване в тъканите.

 

Гениталните разязвявания - улцерации се дължат на загуба на епидермално покритие и инвазия в подлежащата дерма. Гениталният херпес е водеща причина за вагинални улцерации и се дължи на хронична вирусна инфекция. Има два типа херпесни вируси, от които Herpes simplex virus 2 - HSV-2 е причина за гениталното засягане. Голяма част от случаите са асимптоматични. Тъй като вирусът засяга епидермиса, най-честите прояви са зачервяване - еритем и образуване на везикули. Разрушаването на клетките в засегнатата зона води до разязвяване на тъканта.

 

Трите стадия на развитие на лезиите са: образуване на везикули с или без последващо формиране на пустули, разязвяване и накрая образуване на корички върху лезиите. Чест симптом е усещането за парене и силната болка. Поради разязвяването може да се наблюдават нарушения и дискомфорт по време на уриниране и локален оток. Херпесната инфекция може да засегне влагалището, шийката на матката, пикочния мехур, ануса и правото черво - ректума.

 

Референции:

Williams Gynecology, 4th Edition, McGraw Hill Education, 2020