Бактериалната вагиноза е една от най-често срещаните инфекции на репродуктивната система сред жените в полово зряла възраст. Въпреки че не е особено опасна и не се отнася към сексуално-трансмисивните заболявания, бактериалната вагиноза повишава риска от развитието на такива. Поради това не бива да се подценява и е необходимо да се лекува своевременно.

 

Като основна причина за възникването на бактериална вагиноза се смята нарушението на баланса между „полезните” грам-положителни батерии и „вредните” бактерии, обитаващи влагалището. Лигавицата на влагалището е покрита от своеобразен биофилм, който я предпазва от развитието на патогенни микроорганизми. Биофилмът се състои от бактериални клетки, които са част от вагиналната микрофлора, и мукус, съставен от гликопротеини, мукополизахариди (гликоген), електролити и огромно количество вода.


 

Вагиналната микрофлора е представена от грам-положителни бактерии, основно такива от род Lactobacillus, наречени бактерии на Дьодерлайн. Те произвеждат млечна киселина, лактацидин, ацидолин, лактацин В и водороден пероксид, които имат противомикробно и противогъбично действие и поддържат киселинността във влагалището с pH от 3,8 до 4,5.

 

Нарушаването на баланса на бактериалната микрофлора предизвиква алкализиране на средата във влагалището. Резултатът е развитие на бактериална вагиноза, при което pH във влагалището е около 5-5,5. Във вагината се установява свръхрастеж на грам-отрицателни анаеробни бактерии –  Gardnella vaginalis, Escherichia coli, Mycoplasma hominis, Mycoplasma curtisii. При повечето жени като основен причинител се установява Gardnella vaginalis.

 

Бактериалната вагиноза се среща основно при жени в полово зряла възраст (15-49 години). Сред рисковите фактори, които могат да доведат да възникването ѝ, са множеството сексуални партньори, нов сексуален партньор, полов контакт между хомосексуални жени; използване на вагинални душове, интимни гелове и дезодоранти, които нарушават киселинната среда във влагалището и благоприятстват развитието на инфекции; прием на антибиотици – разрушават полезната бактериална микрофлора във вагината; менструация - поради алкализирането на вагиналната среда от менструалната кръв; менопауза – липсата на естрогени предизвиква недостиг на гликоген, необходим на лактобацилите за производство на млечна киселина.

 

В повечето случаи, сред 20-50 % от жените, бактериалната вагиноза протича безсимптомно. Сред симтомите, които могат да се срещнат са:

  • Обилно воднисто сивкаво, бяло или зелено влагалищно течение;
  • Болка, сърбеж, парене в областта на вагината;
  • Характерна миризма на риба, особено след полов акт – причината за тази неприятна миризма е декарбоксилирането на аминокиселините аргинин и лизин от патогенните бактерии, при което се получават характерно миришещите амини кадаверин и путресцин;
  • Парене и болка при уриниране.

Нелекуваната бактериална вагиноза повишава риска от развитието на сексуално-трансмисивни заболявания като СПИН, гонорея, хламидийна инфекция и др. В някои от случаите, като усложнение на бактериалната вагиноза, може да се развие тазова-възпалителна болест, която повишава риска от инфертилитет. Бременни жени също могат да развият бактериална вагиноза, като най-честите усложнения, които могат да настъпят в резултат на това, са преждевременно раждане, раждане на деца с ниско тегло, хориоамнионит (възпаление на плодните обвивки – хорион и амнион).

 

Поставянето на диагноза се осъществява след провеждане на гинекологичен преглед, като въз основа на оплакванията на пациентката и проведените лабораторни и микробиологични изследвания. Съществуват т.нар. критерии на Амсел:

  • Воднисто бяло, сиво или зелено влагалищно течение.
  • Неприятна миризма на риба – доказва се с бърз тест. Върху взетия вагинален секрет се накапва 10% KOH, която стимулира освобождаването на летливите амини кадаверин и путресцин, имащи специфичната миризма на риба.
  • Алкализиране на средата във влагалището – pH около 5 - 5,5.
  • Откриване на патогенни микроорганизми при микроскопско изследване на вагинален секрет.


Наличието на три от четирите критерия потвърждава диагнозата бактериална вагиноза. Съществуват и съвременни методи за диагностика на бактериална вагиноза – използване PCR (полимеразна верижна реакция) и олигонуклеотидни сонди. Въпреки че са бързи и надежни, не се използват често, тъй като има много по-лесни и достъпни методи за диагностика.

 

Лечението на бактериална вагиноза се състои от антибиотична терапия , като се прилагат антибиотици, спрямо които грам-отрицателните анаеробни бактерии проявяват чувствителност. Най-често се използва метронидазол под формата на таблетки или форми за локално приложение – гелове и супозитории. Освен метронидазолови гелове, съществуват и млечнокисели такива.

 

Използването на гел, съчетаващ метронидазол и млечна киселина, повлиява по-добре бактериалната вагиноза и намалява риска от рецидиви, защото предизвиква реколонизация на влагалището с лактобацили. Метронидазолът е противопоказан през първия триместър на бременността. Оралната форма на метронидазол може да предизвика нежелани лекарствени ефекти като метален вкус в устата и стомашна раздразнимост.

 

Все по-широка употреба придобива структурният аналог на метронидазола – тинидазол. Той има по-добра фармакокинетика и по-дълъг плазмен полуживот от метронидазола. За лечение на бактериална вагиноза се използват също клинцамицин – орална или локална форма, и ампицилин. В последно време обаче ампицилинът се избягва поради увеличаващият се брой докладвани случаи на резистентни на ампицилин бактерии при лечение на бактериална вагиноза.

 

Тъй като при бактериалната вагиноза е нарушена вагиналната микрофлора, към антибиотичното лечение е препоръчително да се включат и пробиотици, съдържащи полезните лактобацили. Пробиотиците могат да се приемат под формата на таблетки - перорално, или да се прилагат локално, като супозитории. Перорално приложените пробиотици имат естествена способност да мигрират към влагалището. В резултат, употребата на пробиотици нормализира вагиналното pH и реколонизира влагалището с лактобацили, което оказва положителен ефект върху лечението.

 

В заключение, бактериалната вагиноза е често срещана инфекция, възникваща в резултат на нарушен баланс на вагиналната микрофлора. При поява на описаната симптоматика е нужна консултация с акушер-гинеколог за назначаване на подходящо лечение.