Бактериалната вагиноза е една от най-честите вагинални инфекции, като се среща сред около 70 % от жените в репродуктивна възраст. Важно е да се отбележи, че бактериалната вагиноза не е полово преносима болест, но наличието ѝ увеличава значително риска от развитието на такава. Основно значение за репродуктивното здраве на всяка жена има състоянието на вагиналната ѝ микрофлора – при бактериалната вагиноза се наблюдава дисбаланс между полезните Грам-положителни лактобацили и Грам-отрицателните анаеробни микроорганизми, които обикновено са нормална част от влагалищната флора.
Вагиналната микрофлора е представена от Грам-положителни микроорганизми, сред който са лактобацилите на Дьодерлайн, и Грам-отрицателни такива, като при нормални състояния млечнокиселите бактерии превалират над Грам-отрицателните анаероби и са в съотношение 2-5:1. Тези микроорганизми поддържат кисела среда във влагалището с pH 3,5-4,2 чрез производството на млечна киселина, която има локално защитно действие. При патологични състояния балансът се нарушава, наблюдава се прекомерно развитие на патогенните анаероби, средата във влагалището се алкализира и се развива бактериална вагиноза.
От етиологична гледна точка бактериалната вагиноза е полимикробна инфекция, но като основен причинител се откриват анаероби от вид Gardnerella vaginalis. Бактериалната вагиноза не е сексуално-трансмисивна инфекция, но увеличава риска от заразяване с такава. Като рискови фактори за развитие на състоянието се отчитат ранни полови контакти, многобройни сексуални партньори, използване на вагинални душове, интимна козметика, съдържащи парфюмни вещества, използване на интраутеринни устройства.
Как можем да разпознаем дали страдаме от бактериална вагиноза?
Един от основните симптоми на бактериалната вагиноза е промяна в характера на вагиналното течение. Повишава се количеството му, цветът му се променя към сив, сиво-белезникав, жълтеникав, появява се неприятна миризма на риба. Тези симптоми могат да бъдат придружени от типичните за вулво-вагинална инфекции симптоми като вагинално зачервяване, оток, сърбеж, парене при уриниране (дисурия), болка при полови контакти (диспареуния).
Поставянето на диагнозата бактериална вагиноза обикновено може да стане на базата на клинична картина и резултати от взетия при гинекологичен преглед влагалищен секрет. Съществуват т.нар. критерии на Amsel, според който са нужни три от следните четири критерия за поставяне на диагнозата:
1. Поява на вагинално течение със сивкав цвят и неприятна миризма на риба;
2. Откриване на патогенни микроорганизми под микроскоп;
3. Установяване на алкална среда във влагалището – pH над 4,5;
4. Поява на мирис на риба при прибавяне на 10 % калиева основа към взетия от влагалището секрет.
Появата на бактериална вагиноза по време на бременност крие риск от спонтанен аборт или преждевременно раждане, поради което навременната диагностика и лечение са от съществено значение.
Лечението на състоянието поради анаеробния му характер се състои в прилагане на метронидазол – орално и/или в комбинация от вагинални глобули или клиндамицин – орално или под формата на вагинален крем. Посочените медикаменти са безопастни при бременност, но е препоръчително да се използват след края на първи триместър. Поради това, че бактериалната вагиноза не е полово преносима болест, не се налага съпътстващо лечение на половия партньор.
Какво е важно да знаем и правим за превенцията на бактериална вагиноза?
Основно значение има ограничаване броя на сексуални партньори и половите контакти в ранна възраст. Задължително е използването на предпазни средства (кондоми) по време на полов акт. Вагиналните душове са нездравословна практика, при която се нарушава естествената вагинална микробиота и се увеличава риска от инфекции. Значение има и използваните продукти за интимна хигиена – препоръчва се да се прилагат такива, които не съдържат допълнителни парфюмни вещества. Препоръчва се още носенето на памучно, дищащо бельо и използването на хипоалергенни препарати за пране.
Бактериалната вагиноза е състояние на нарушен баланс на влагащитната микрофлора, което се проявява с характерна симптоматика. Лечението му е комплексно и освен прилагането на антибиотици, следването на превантивните мерки е от основно значение за ограничаване на рекурентните инфекции.
