1. Атрофичен вагинит

Атрофичният вагинит се дължи на дегенерация на влагалищните тъкани, причинена от липсата или намаления синтез от яйчниците на женски полови хормони. Заболяването се наблюдава при всички жени в менопауза, които не са на хормонозаместителна терапия. Тъй като средната възраст за настъпване на климакс е 53 години, атрофичният вагинит се среща най-вече сред жените над 50-годишна възраст.
 
Етиологията на атрофичния вагинит се дължи на намаление на естрогените поради неправилно функциониране на яйчниците, причинено от хирургични операции в малкия таз, отстраняването или увреждането им при химио – и лъчелечение. 
 
Клинично заболяването се характеризира с поява на влагалищна сухота, сърбеж и чувство за парене. По време на полов контакт жената се оплаква от болка и/или кървене. При гинекологичен преглед се забелязва изтънен, лъскав и зачервен (понякога с по-блед цвят) влагалищен епител с гладка повърхност. Липсват характерни набраздявания на влагалищната лигавица.
 
За поставяне на диагнозата е необходимо да се изключат други заболявания, протичащи със сходна симптоматика – влагалищни инфекции, лихен склерозус, дерматити на вулвата. 
 
Специфично лечение на атрофичния вагинит е системното или локалното приложението на женски полови хормони. По време на секс могат да се използват допълнителни овлажняващи препарати, улесняващи акта и намаляващи неприятното усещане за жената. Диетичното хранене и физическата активност нямат отношение към подобряване на състоянието.
 

2. Вагинална сухота

Вагиналната сухота се характеризира от загуба на способността за нормално, физиологично овлажняване на влагалището. Често се наблюдава при жени в менопауза. 
 
Етиологията на вагиналната сухота е промяна в естрогеновото ниво, инфекции на вулвата или дегенерация на тъканите. Причина също е и недобрата сексуална стимулация на жената по време на секс и сексуалната фобия.
 
Клинично вагиналната сухота се проявява подобно на атрофичния вагинит – с чувство за сухота, дразнене и сърбеж във вагината, болка при коитус. При гинекологичен преглед се установява суха и зачервена (може и поради възпаление) лигавица, загубила нормалния си релеф.
 
Лечението е както при атрофичния вагинит. Препоръчително е да се използват лубриканти на водна основа. В противен случай (например при употребата на вазелин) се засилва дразненето на лигавицата.
 
NEWS_MORE_BOX

3. Вагинална киста


Вагиналната киста е рядко заболяване, което се наблюдава най-вече в юношеска и зряла възраст. Кистата е или вродена, или придобита. Обикновено е с големина между 1 и 5 см, разположена по задната или странична влагалищна стена. Рискови фактори за появата й са гинекологични операции, епизиотомия или други акушерски интервенции, подпомагащи раждането.
 
Вагиналната киста дълго време протича без оплаквания. С времето образуванието нараства и се появяват симптоми – чувство за пълнота във влагалището, диспареуния (болка при секс), трудност при поставяне на тампон при менструация. При определени условия е възможно кистата да се разрани и възпали, което да наложи употреба на антибиотични препарати.
 
Дефинитивното лечение е хирургично – образуванието се премахва. При установяване на бременност кистата няма отношение към износването на плода, но има значение за протичането на раждането.