Овулацията е период от месечния цикъл на жената, при който се отделя зряла яйцеклетка в маточните тръби. Срещата й със сперматозоид в следващите 24 часа, в които е годна за оплождане, е изключително необходимо за настъпване на бременност.
В някои случаи месечният цикъл може да бъде ановулаторен – т.е. без овулация. Всяка жена в репродуктивния си период е имала поне един ановулаторен цикъл. Причините могат да бъдат много и най-често те се дължат на дискоординация по остта хипоталамус-хипофиза-яйчници.
Обикновено първите няколко месечни цикъла след настъпване на първата менструация (менархе) са ановулаторни, поради незрялост на половата ос и непостигане на адекватна регулация на процесите. Перименопаузално също са по-чести ановулаторните цикли, поради флуктуации в нивата на естрогените.
Редица състояния обаче могат да доведат до хронична ановулация и в тази статия ще се спрем на причините за това.
Няма точна дефиниция кога е налице хронична ановулация, но при жени с нередовен менструален цикъл и/или аменорея трябва да се мисли за това. Най-важното последствие от ановулацията е инфертилитета.
Как протича нормалният овулаторен цикъл?
Обикновено нормалният месечен цикъл представлява последователно редуване на фоликуларна фаза, овулация и лутеална фаза. Ежемесечното менструално кървене е резултат от излющване на маточната лигавица, която е била подготвена за приемане на оплодената яйцеклетка.
Физиологично процесите са добре координирани от хормоните на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците и за настъпването на овулацията е много важно да се следват физиологичните флуктуации в техните нива.
От хипоталамуса се отделя гонадотропния-рилийзинг хормон (ГнРХ), който стимулира синтезaта и секрецията на фоликулостимулиращия хормон (ФСХ) и лутеинизиращия хормон (ЛХ) от хипофизата. Двата хормона оказват различни ефекти върху яйчниците. ФСХ стимулира растежа и узряването на фоликулите, оформянето на доминантния фоликул от тях и синтезата на естрогени. ЛХ модулира синтезата на андрогени от овариалните тека клетки.
Двата изключително важни фактора за настъпване на овулацията са: драстичното покачване на естрогеновите нива до достигане на т.нар. „естрогенов пик”, който чрез положителна обратна връзка води и до пик в нивата на ЛХ. Иницииращият фактор за задвижване на каскадата от процеси обаче е гонадотопният-рилийзинг хормон.
Причините
Хиперпролактинемията е често срещан ендокринен проблем, който клинично се изявява с олигоменорея (удължен менструален цикъл) и/или аменорея (липса на менструация). Високите нива на пролактина потискат секрецията на ГнРХ от хипоталамуса, което води до дефицит на лутеалната фаза на цикъла или аменорея и съответно хронична ановулация.
NEWS_MORE_BOX
Други често срещани причини за дисрегулация на процесите са стресът, хроничните тревожни разстройства и хранителните разстройства – анорексия и булимия. Те спадат към групата на функционалните причини. При тях е налице нарушена пулсативна секреция на гонадотропния-рилийзинг хормон, за което основен виновник са т.нар. стресови хормони. В моменти на стрес тялото ни се пренастройва за мобилизиране и справяне със ситуацията, докато репродуктивните процеси остават на заден план.
Синдромът на поликистозните яйчници също води до хронична ановулация и механизмите, по които става това не са напълно изяснени. Две са възможните теории за това – първата е персистиране на високи нива на ЛХ и втората е задържането на фоликулите в ранна фоликуларна фаза и невъзможността им да се сформира от тях доминантен фоликул.
Най-вероятните причини за обуславяне на синдрома са метаболитните фактори – инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Следователно както момичетата с поднормено телесно тегло са застрашени от ановулаторни цикли, така стои висок рискът и при жените с наднормено тегло и обезитет.
Жените с хипер- или хипотиреоидизъм също могат да имат проблеми с овулацията. Дисфункциите на щитовидната жлеза могат да нарушат баланса на половите хормони в организма.
