Матката е орган с крушовидна форма, разположен в тазовата кухина между пикочния мехур и ректума. Ембрионалното развитие на вътрешните гениталии при жените е от Мюлеровите канали, докато за образуването на външните гениталии основно значение има т.нар. sinus urogenitalis. В резултат на различни причини при ембрионалното развитие на матката могат да настъпят вродени аномалии, които в репродуктивна възраст създават проблеми със зачеването. Установено е, че при вродените аномалии на матката честотата на спонтанни аборти е изключително висока – между 40 и 60 %.

 

Вродените аномалии на матката възникват в резултат на действието на физични, химични фактори, фактори на околната среда, ендокринологични, генетични. Дължат се на аномалии в развитието на Мюлеровия канал. Най-честата Мюлерова аномалия е т.нар. матка със септум – uterus septus. При нея маточната кухина е разделена на две в резултат на наличието на частична или пълна вертикална преграда. При пациентки с такава матка е установен най-висок процент на спонтанни аборти – около 75 %.


 

Друга вродена маточна аномалия е еднорогата матка – uterus unicornis. При тази аномалия матката е загубила нормалната си крушовидна форма и е с цилиндрична такава. Размерите ѝ са значително по-малки и е възможно наличието на рудиментарен рог. Той може да бъде свързан с маточната кухина или да е самостоятелен и прикрепен към матката чрез фиброзни повлекла. Двурогата матка (uterus bicornis) също се отнася към вродените аномалии на матката. При нея се наблюдава наличие на частична преграда. В повечето случаи не създава трудности със забременяването.

 

При невъзможност за сливане на двата Мюлерови канала се развива т.нар. двойна матка – uterus didelphys. Тя представлява две самостоятелни матки с две маточни шийки, всяка от които свързана с един яйчник.

 

Аномалиите в структурата на матката се диагностицират при гинекологичен преглед, като основни диагностични методи са трансвагиналната ултрасонография, хистеросалпингографията, хистеро- и лапароскопия. При неизяснен стерилитет или чести спонтанни аборти трябва да се изключат като възможна причина.

 

Много често вродените маточни аномалии са причина за вътрематочно изоставане в развитието на плода, преждевременно раждане, неправилно положение на плода, раждане чрез Цезарово сечение. Най-добри възможности за забременяване има при пациентки с двойна матка, докато най-големи трудности с оплождането изпитват пациентки с еднорога матка.

 

Макар и по-рядко, безплодие може възникне и в резултат на аномалии в положението на матката. Тези аномалии могат да бъдат вродени или вторични в резултат на туморни процеси, ендометриоза, адхезии от възпалителни заболявания (напр. тазово-възпалителна болест). Нормално оста на матка сключва с оста на влагалището тъп ъгъл, отворен напред – anteversio. Ъгълът между оста на маточната шийка и маточното тяло също е отворен напред – anteflexio. Основно значение за поддържането положението на матката има нейния прикрепващ апарат и тазовото дъно.

 

Нормално, матката се разполага срединно в малкия таз. При обемни процеси или сраствания от ендометриоза, възпаления, матката може да бъде избутана напред към пикочния мехур или назад към Дъгласовото пространство и ректума – antepositio и retropositio. В сагиталната равнина матката е в anteversioflexio. Когато ъгълът между оста на матката и тази на влагалището е отворен назад, позицията се означава с термина retroversio. Retroflexio е аномалната позиция на матката при ъгъл между оста на маточната шийка и маточното тяло, отворен назад.

 

Ретровезио и ретрофлексио най-често се проявяват едновременно и се означават като ретродевиация на матката. Ретродевиацията може да бъде вродена или в резултат на преразтягане на маточните връзки, задръжка на урина, ендометриоза. В някои случаи, когато матката е подвижна, тя може да бъде наместена в правилна позиция чрез бимануална палпация. При наличие на адхезии подвижността й е ограничена и мануално наместване не може да се осъществи.

 

Диагностицирането на аномално положение на матката се осъществява чрез трансвагинална ултрасонография и бимануална палпация. Обикновене не се смята за причина за стерилитет, но може да доведе до усложнение по време на бременност. При ретродевиация на матката в трети триместър съществува повишен риск от заклещване на плода в малкия таз, което може сериозно да го увреди или да причини смъртта му. При такова състояние се налага наместване на матката ректално, а при невъзможност – чрез лапаротомия.

 

Аномалиите в структурата и позицията на матката могат да бъдат вродени или вторични в резултат на туморни процеси, ендометриоза, възпалителни заболявания. По-висока честота на стерилитет има при пациентки с вродени аномалии в структурата на матката. При чести спонтанни аборти изключването на вродените аномалии като причина е задължително.