Андрогенната алопеция е една от най-честите причини за косопад при жените. Това е бавно прогресиращо състояние, което има повече психологически последствия върху засегнатите жени, a за съжаление терапевтичните възможностти за повлияването му са ограничени. Диагностиката й е субективна, като се взема предвид наличието на дифузен процес на изтъняване, намаляване на дължината и пигментацията на косъма на скалпа.
Женският тип адрогенна алопеция може да се представя по няколко начина. За първи път тя е описана от Лудвиг, като прогресивно загубване на окосмяването в теменната част на скалпа (по типа на корона)със запазване на предната фронтална линия на косата. В по-тежките случаи може да наподобява на т.нар. „мъжки” тип оплешивяване с битемпорално отдръпване на окосмяването. И при двата типа оплешивяване, андрогенната алопеция може да се характеризира с дифузно намаляване на обема и плътността на косата.
Синдромът на поликистозните яйчници е най-честото ендокринно нарушение сред жените в репродуктивна възраст, характеризиращо се с хиперандрогенемия и хронична ановулация сред жени с ехографски данни за поликистозни яйчници. Клинично хиперандрогенията може да се представи с хирзутизъм , акне или алопеция.
Хирзутизмът е най-честата клинична изява на хиперандрогенията, срещащ се в около 70% от жените със синдром на поликистозните яйчници, следван от акнето – около 20% и на трето място е алопецията – 10%.
Корелацията между клиничната и биохимичната хиперандрогенемия (т.е. между клиничните прояви и реалните нива на адрогените в кръвта на жената) е слаба. Това се обяснява с различната чувствителност на кожата и космения фоликул към нивата на андрогените при всяка жена.
Какви промени настъпват в космения фоликул под въздействие на андогените?
При един нормален космен цикъл, анагенната или фазата на активен космен растеж продължава около 2-3 години и 85-90% от космените фоликули на скалпа са в тази фаза. При състояния на андрогенен ексцес андроген-чувствителните космени фоликули скъсяват продължителността на анагенната фаза. В резултат на това космите остават по-къси, с по-малък диаметър, светли – много наподобяват на велусните, които нормално се наблюдават по тялото. Крайният резултат е редуциране на окосмяването в засегнатите зони.
Кои са причините за това?
Както стана ясно, отговорът е андрогените! В патогенезата на андрогенната алопеция участват както надбъбречните, така продуцираните от яйчниците андрогени и по-специално дихидроепиандростерон (ДХЕА) и тестостерон. Основният фактор обаче е активната форма на тестостерона – дихидротестостерон, който се образува на ниво космен фоликул под въздействие на ензима 5-алфа-редуктаза. При жените дихидротестостерон се образува предимно от ДХЕА и в по-малка степен от тестостерона. В резултат на повишените им нива се повишава конверсията им до дихидротестостерон в засегнатия космен фоликул и се скъсява фазата на растеж.
Безспорна е ролята на фамилността в изявата на алопеция. Развитието й изисква наличието на фамилна предиспозиция в комбинация с повишени нива на андрогените. Несъмнено индивидуалната чувствителност на космения фоликул ще определи дали той ще отговори на ефекта на андрогените. По този причина не всички жени с хиперандрогения ще имат алопеция.
Лечение
Фармакологичните средства, които се използват за контрол на дерматологичните прояви на хиперандрогенията, като хирзутизъм, акне и алопеция целят понижаване на нивата на андрогените и контрол на техните локални ефекти. Към момента два са разрешените медикаменти за третиране на андрогенна алопеция от FDA (агенцията по храните и лекарствата в Америка): Минокседил и Финастерид.
Въпреки, че ефектите на действие на Минокседил не са съвсем ясни, данните показват, че той удължава продължителността на анагенната фаза, вероятно като увеличава кръвотока до космения фоликул.
Финастерид е 5-алфа-редуктазен инхибитор. Той блокира ензимът, който конвертира ДХЕА и тестостерон в по-мощния андроген – дихидротестостерон. Употребата му обаче задължително изисква ползването на контрацептиви, защото медикаментът може да доведе до нарушения в половото развитие на мъжкия плод при една евентуална бременност.
