Матката е кух мускулест орган с крушовидна форма, който се състои от маточно тяло и маточна шийка. Стената на матката е изградена от три слоя: вътрешен слой – ендометриум; среден, мускулен слой – миометриум, и външен слой – периметриум. Ендометриумът от своя страна се състои от два слоя, които се означават като базален и функционален. По време на менструация се наблюдава отпадане на функционалния слой (stratum functionale), докато вътрешният, базален слой (stratum basale) се запазва.

 

Аденомиозата е патологично състояние, при което ендометриалната тъкан навлиза в дълбочина в миометриума. В резултат на това е налице разпространение на ендометриални жлези и строма сред хипертрофирали (с увеличени размери) и хиперплазирали (увеличен брой) клетки на миометриума. Мястото, където се осъществява връзка между ендометриума и миометриума се означава с термина ендометриално-миометриално съединение.


 

Аденомиозата понякога може да се сбърка с ендометриозата. При ендометриозата се наблюдава разпространение на ендометриална тъкан извън матката, в яйчници, маточни тръби, органи в тазова кухина, докато при аденомиозата ендометриалната тъкан е само в областта на миометриума. Възможно е и наличие както на аденомиоза, така и на ендометриоза при един пациент. В зависимост от степента на инвазия аденомиозата може да бъде генерализирана, при която ендометриалната тъкан е разпространена дифузно сред миометриума, или локализирана, при която ендометриалната тъкан е разпространена в определена област.

 

Съществуват различни теории относно причините, водещи до възникването на адемиоза. Според една от тях рискът от аденомиозата е пряко свързан с броя раждания на пациентката. По-голяма честота на аденомиоза се среща сред жените, родили чрез Цезарово сечение, тъй като маточната травма, възникваща при секцио, води до разрушаване на нормалните връзки между ендометриалните клетки и до тяхната инвазия в дълбочина. В този ред на мисли, пациентки, преживели множество аборти, също са с повишен риск от аденомиоза.

 

Според друга теория възникването на аденомиоза е зависимо от нивата на естрогени, като повишените естрогенови нива увеличават риска от развитие на аденомиоза. По тази причина адемиозата се среща основно сред жени на възраст между 35 и 50 години, преди настъпване на менопауза. Обикновено през периода на менопауза поради рязкото понижаване на нивата на естрогени ендометриалните острови в миометриума търпят обратно развитие и е възможно да изчезнат.

 

Аденомиозата се среща при жени, лекувани за рак на гърдата с лекарството Тамоксифен. Тамоксифенът е антагонист на естрогеновите рецептори в тъканта на гърдата и техен агонист в ендометриума. Като естрогенов агонист той увеличава нивата на естрогени в ендометриума, а оттам и риска от аденомиоза.

 

Аденомиозата може да протече както относително безсимптомно, така и с широка гама от оплаквания. Характерни за състоянието са тежки, продължителни и обилни менструални периоди (дисменорея). Възможна е поява на абнормни маточни кръвотечение, силна тазова болка, болка при полов акт (диспареуния), тежест и подуване на корема. При продължително изява на симптомите пациентката може да развие анемия и последващите от нея обща слабост, умора, виене на свят и др.

 

По време на тазово изследване гинекологът оглежда както външните, така и вътрешните гениталии. Тазовото изследване може да установи дифузно уголемена матка. Точна диагноза аденомиоза може да се постави при изследване на ендометриална или миометриална тъкан. Като неинвазивен диагностичен метод се прилага трансвагиналнта ултрасонография или сонохистерография, при която в маточната кухина се въвежда физиологичен разтвор за постигане на по-добра визуализация. За потвърждаване на диагнозата се използва и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

 

Хистологично при поставяне на диагноза аденомиоза трябва да се определи наличието на ендометриална инвазия на дълбочина 2,5 или повече мм навътре от ендометриално-миометриалното съединение, да се определи дълбочината на ендометриално проникване в миометриума, степента на разпространение и конфигурацията на островите от ендометриална тъкан (дифузно или нодуларно). Като тежка аденомиоза се определя ендометриална инвазия в повече от 2/3 от миометриума и наличие на над 10 острова от ектопична ендометриална тъкан.

 

Лечението на аденомиозата зависи от тежестта на състоянието. То може да бъде симптоматично. За облекчаване на тежката симптоматика се използват основно нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и хормонални препарати (противозачатъчни и аналози на гонадотропин-освобождаващия хормон). НСПВС блокират образуването на простациклини, които имат основно значение за възникването на маточни спазми. Приемът на противозачатъчни средства е свързан с потискане функцията на яйчниците и понижаване нивата на естрогени.

 

Друг метод, използван за облекчаване на симптомите при аденомиоза, е емболизацията на маточната артерия. При емболизация на маточната артерия кръвният поток към областите на ендометриална инвазия спира и те се свиват. Това води до облекчаване на дисменореята и тазовата болка. Отстраняване на ендометриалните области в миометриума може да стане и хирургично, лапароскопски или чрез лапаротомия – методът се нарича аденомиомектомия.

 

В някои случаи се използва ЯМР-координиран ултразвуков хирургичен метод. При него високочестотни ултразвукови вълни предизвикват термично отстраняване на абнормната тъкан и облекчаване на симптоматиката. Най-ефективният лечебен метод на аденомиозата е отстраняване на матката (хистеректомията), като този метод се препоръчва при раждали жени.

 

Аденомиозата е доброкачествено състояние, което може значително да затрудни и ограничи ежедневието на пациентката поради тежката симптоматика, която го съпровожда. Лечението на пациентката зависи основно от това дали има амбиции в бъдеще да забременее или не.