С термина абнормни маточни кръвотечения се означават маточни кръвотечения, които се презентират извън периода на менструция. Срещат се основно сред жени на 30-40 – годишна възраст, но не е изключено да се проявят и сред тийнейджъри и жени в периода на менопауза.

 

Менструалният цикъл има нормална продължителност от 21 до 35 дни, като периодът на менструация продължава около 4-7 дни, по време на които се отделят 5-80 мл менструална кръв. Като абнормни маточни кръвотечения се означават тези кръвотечения, които имат различни от нормалната честота, продължителност и обем на отделената менструална кръв, както и тези маточни кръвотечения, които се проявяват извън периода на менструация. Абнормните маточни кръвотечения се срещат сред около 35 % от жените в репродуктивна възраст, което определя състоянието като често срещано.


 

Абнормните маточни кръвотечения се срещат основно сред жени на 30-40 – годишна възраст. Патофизиологичният механизъм на възникване е свързан с наличие на ановулаторни цикли, при които се наблюдава неконтролируемо производство на естрогени при липса на прогестеронова продукция. Естрогеновият доминанс води до пролиферация на клетки в ендометриума (ендометриална хиперплазия) и задебеляване на маточната лигавица. По време на менструация „изхвърлянето” на повърхностния слой на маточната лигавица е пролонгирано и свързано със силни болки (дисменорея) поради увеличената й дебелина.

 

Нерегулярни маточни кръвотечения се срещат също сред момичета, скоро след настъпване на първа менструация (менархе). Причината за поява на абнормни маточни кръвотечения при тях е хормоналният дисбаланс. При наличие на белези на хиперандогенизъм (хирзутизъм, омазнена акнеична кожа, косопад) може да е налице синдром на поликистозните яйчници (СПЯ). Абнормни маточни кръвотечения се срещат и сред жени в периода на менопауза. Патофизиологичният механизъм при тях е свързан с естрогеновият дефицит. Липсата на естрогени води до намаляване образуването на зрели фоликули до пълна липса на овулация (отделяне на зряла яйцеклетка) и изтъняване на маточната лигавица. Това може да е причина за поява на интерменструално кървене.

 

Етиологично появата на абнормно маточно кръвотечение може да се дължи на структурни нарушения или на нарушения, които не са свързани с с морфологичната структура на матката. Към структурните нарушения се отнасят:
    
1. Маточните полипи – в повечето случаи доброкачествени образувания, които възникват в резултат на повишени нива на естрогени.

 

2. Маточните фиброиди – също доброкачествени образувания, възникващи от миометриума (средният, мускулен слой на матката).

 

3. Карцином на матката и на маточната шийка. Състоянието може да се предшества от ендометриална хиперплазия.

 

4. Аденомиоза – разрастване на ендометриална тъкан в миометриума на матката.

 

Освен структурни нарушения, абнормни маточни кръвотечения могат да възникнат и по други причини. Една от тях е хормоналният дисбаланс. Дисбалансът може да бъде както в половите хормони (хиперпролактинемия, хиперандогенизъм, хипоестрогенизъм), така и в хормоните на щитовидната жлеза – наличие на хипо- или хипертиреоидизъм. Приемът на противозачатъчни средства или на антикоагуланти също може да доведе до поява на нерегулярни маточни кръвотечения.

 

Нарушения в менструалния цикъл и поява на извънменструално кървене се наблюдава и при някои коагулопатии – заболявания, при които е нарушен механизмът на кръвосъсирване (коагулация) поради липса на фактори на кръвосъсирването, при което се проявяват с хеморагии. Пример за коагулопатия е болестта на фон Вилебранд, при която липсва фактор VIII (факторът на фон Вилебранд). Съмнителни за коагулопатия са пациентки с фамилна история на коагулопатия, с гастроинтестинални кръвоизливи, с епистаксис (повръщане на кръв) и с тежки, обилни менструации (менорагия).

 

Абнормните маточни кръвотечения се характеризират с тежко и болезнено менструално кървене (дисменорея), кървене повече от 7-8 дни, кървене извън менструалния период, поява на големи кръвни съсиреци. Състоянието може да бъде съпроводено от тазова болка, гадене, повръщане, напрежение и болка в гърдите, подуване и др. Характерен симптом е анемията, която е съпроводена от бледост, слабост, лесна уморяемост, виене на свят, общо неразположение.

 

Диагностицирането на абнормните маточни кръвотечения е сложен процес, защото зад появата им могат да стоят множество патологични състояния. Нужна е пълна кръвна картина за установяване и лечение на налична анемия. По време на тазово изследване се взема материал за цитонамазка, която може да установи хистологични промени. Вътрешните органи се оглеждат с помоща на трансвагинална ултрасонография.

 

По-добър визуализиращ ефект може да бъде получен при прилагане на хистеросалпингография, при която в маточната кухина се въвежда контрастна материя, или на хистероскопия. С помоща на тези методи могат да се установят маточни полипи и маточни фиброиди. Препоръчва се и кръвно изследване на половите и щитовидните хормони. При жени над 45-годишна възраст, които са с повишен риск от ендометриална хиперплазия и малигнизация, се препоръчва ендометриална биопсия.

 

Лечението на абнормните маточни кръвотечения зависи от причината, която стои зад появата им, както и от желанието за забременяване. При ановулаторни цикли се предписват противозачатъчни средства – таблетки за орална употреба или вътрематочни устройства. Оралните контрацептиви могат да бъдат комбинирани или съдържащи само прогестин. При пациентки, опитващи се да забременеят, се предписват медикаменти, стимулиращи овулацията (напр. кломифен). Терапията при пациентки, страдащи от коагулопатия, се състои в прием на транексамова киселина или дезмопресин.

 

Доброкачествени образувания като полипи и фиброиди се отстраняват оперативно – напр. маточните полипи могат да се отстранят при оперативна хистероскопия. Други оперативните методи за отстраняване на маточни фиброиди са емболизация на маточната артерия, ендометриална аблация, а в краен случай – хистеректомия. Метод за третиране на абнормни и тежки маточни кръвотечения е дилатация и кюретаж.