С термина уринарна инконтиненция се означава неволевото, неволно изпускане на урина вследствие на повишено интраабдоминално налягане, нервна увреда, понижена сила на мускулите на тазовото дъно и др. Установено е, че се среща по-често сред жени поради наличието в живота им на моменти, които повишават риска от уринарна инконтиненция. Уринарната инконтиненция не е нормално събитие с напредване на възрастта. Тя представлява медицински проблем, за чието решаване е нужно да се потърси квалифицирана медицинска помощ.

 

В живота на жената съществуват няколко събития, които повишават риска от поява на уринарна инконтиненция. Първите от тези събития са бременността и раждането. По време на бременност интраабдоминалното налягане е повишено, като повишение на същото се наблюдава и в процеса на раждане. Повишеното интраабдоминално налягане създава условия за пролапс (спадане) на тазовите органи и отслабване мускулите на тазовото дъно. Тези фактори могат да доведат до нарушена уринарна функция.


 

Друго рисково събитие в живота на жената е периодът на менопауза, по време на който поради понижение в нивата на женските полови хормони, мускулатурата на тазовото дъно отслабва. Теглото като рисков фактор също оказва влияние върху уринарната дейност, като е установено, че пациентките, страдащи от обезитет, имат повишен риск от уринарна инконтиненция.

 

В зависимост от етиологията и патогенетичния механизъм на възникване се различават няколко типа уринарна инконтиненция:

 

1. Стрес инконтиненция – изразява се в изпускане на малки количества урина при кашляне, кихане, бягане, скачане, полов контакт и др. физически дейности. Възниква поради повишение на интраабдоминалното налягане и отслабени мускули на тазово дъно и уретрален сфинктер. Среща се по-често при бременни, жени в менопауза и пациенти, страдащи от хронична кашлица – например пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);

 

2. Императивна (urge) инконтиненция – проявява се с непреодолим позив за уриниране при непълен пикочен мехур, при което се получава изпускане на урина преди достигане до тоалетната. В повечето случаи се дължи на неволеви контракции на пикочния мехур. Може да възникне в резултат на възпалително заболяване, туморен процес, наличие на камък в пикочен мехур или при пролапс на матка и пикочен мехур;


3. Смесена инконтиненция – при наличие на симптоми от стрес и императивна инконтиненция. Най-често срещаният тип сред жените;

 

4. Инконтиненция при свръхпълен пикочен мехур – неволево изпускане поради преразтягане на пикочния мехур. Той е препълнен и е невъзможно неговото изпразване поради понижена активност на мускулите му. Среща се по-често сред мъже, страдащи от проблеми с простата. Може да възникне и при нервна увреда, захарен диабет или сърдечносъдов проблем;

 

5. Функционална инконтиненция – инконтиненцията възниква не в резултат на проблем с пикочните пътища, а в резултат на друго заболяване. Например функционална инконтиненция възниква при хора, които нямат възможността сами да се придвижат до тоалетната, при пациенти, страдащи от деменция, приемащи определени медикаменти (напр. диуретици) и др.

 

Диагностицирането на уринирна инконтиненция се осъществява след снемане на анамнеза и изпълнение на различни диагностични методи. От анамнезата значение има честотата на уриниране за денонощие, моментите, водещи до неволево изпускане, появата на неконтролируем позив за уриниране, нощното уриниране (никтурия) и др. За целта пациента в продължение на седмица си води дневник за посочените събития и приема на течности.

 

Необходимо е изследване на урина и урокултура. Диагностично значение има и т.нар. тест за кашлица, при който се следи за изпускане на урина при кашляне. Прилага се и т.нар. тест за остатъчна урина, чрез който се установява количеството урина, останала в пикочния мехур след уриниране.

 

Друг метод за диагностика е уретероцистоскопията, при която се оглеждат уретрата и пикочния мехур за органични заболявания. Използват се и уродинамични тестове за функционална оценка състоянието на пикочния мехур и уретрата.

 

Лечението зависи от типа уринарна инконтиненция. Възможно е постигане на резултати чрез промяна в начина на живот – отслабване, ограничаване употребата на кофеин, регулиране употреба на течности, изпълняване упражненията на Кегел за стягане мускулите на тазовото дъно. Съществува и медикаментозно лечение – прилагат се локални естрогенови препарати при жени в менопауза. От медикаментите приложение намират също:

  • Алфа-адренергични средства – за лечение на стрес инконтиненция чрез повишаване тонуса на гладката мускулатура на уретрата;
  • Антихолинергични средства, бета-адренергични средства, трициклични антидепресанти – за лечение на императивна инконтиненция;
  • Алфа-блокери и холиномиметици – за лечение на инконтиненция при свръхпълен пикочен мехур.

Съществуват и различни хирургични методи за корекция на различните типове уринарна инконтиненция, но един от най-често срещаните и най-надежните, е слинг методът. Слингът е биосъвместима лента, чрез която пикочният мехур и уретрата се поддържат в анатомично положение. Методът осигурява висок процент надежност, не е инвазивен, възстановителният период е кратък, а резултатът е траен.