Миомата на матката е най-честият доброкачествен тумор на женската полова система. Среща се основно сред жени в репродуктивна възраст – между 30 и 50 години. Освен с термина миома, доброкачественото образувание на матката се означава и с термините лейомиома и фиброма, като това зависи от съотношението на гладкомускулните и съединителнотъканните влакна, от които е съставено. Лечението на миома зависи от репродуктивните планове на пациентката и може да бъде медикаментозно и оперативно.

 

В зависимост от разположението си в маточната кухина се различават няколко типа миоми:


 

1. Интрамурален миомен възел – разположен в стената на матката, причиняващ деформация на маточната кухина. Той е най-честият вид;

 

2. Субмукозен – проминиращ към маточната кухина. Основният тип, причиняващ ендометриални кръвотечения. Може да бъде на краче – педикуларизиран;

 

3. Субсерозен – насочен към перитонеума (серозата), като по такъв начин притиска различни органи в коремната кухина;

 

4. Интралигаментарен – най-често субсерозен, растящ към широката маточна връзка;

 

5. Паразитен – с алтернативно кръвоснабдяване. В резултат на това се „откъсва“ от маточното тяло и се разполага свободно в коремната кухина.

 

Въпреки че миома на матката много често протича безсимптомно, съществуват пет основни симптома, които могат да подскажат наличието му:

 

1. Менометрорагия – ендометриално кръвотечение е най-честият симптом. Причина за кървенето при субмукозните миомни възли е притискането на околните кръвоносни съдове.


2. Вторична анемия – кървенето логично води до прогресираща вторична анемия. Обикновено състоянието се придружава още от обща слабост, замайване, главоболие и др.

 

3. Болка – по-често се среща при торзия (завъртане) на субмукозни и субсерозни миомни възли на краче. Причина за болка може бъде и т.нар. израждащ се миомен възел, което е спешно състояние в гинекологията и се характеризира с придвижване на миомния възел през цервикалния канал.

 

4. Стерилитет – причина за безплодието при маточните фиброиди е деформирането на маточната кухина от възлите. Друга причина за затруднена имплантация на бластулата са тежките кръвотечения.

 

5. Симптоми, свързани с притискането на различни органи в коремната кухина – в някои случаи миомния възел може да притиска ректума и да причини констипация. При притискане на пикочния мехур могат да настъпят нарушения в уринирането – трудно и болезнено уриниране (дизурия), често уриниране (полакиурия). Притискането на уретера може да доведе до хидроуретер и механична хидронефроза.

 

Обикновено поставянето на диагнозата се извършва на базата на снета анамнеза и тазово изследване. При бимануална палпация може да се палпира образувание или неравности по матката. Обикновено миомния възел е твърд, има псевдокапсула и е подвижен. Прилагат се още ултразвуково изследване, скенер, ядрено-магнитен резонанс. Благодарение на тях може да бъде установена точната големина и локализация на миомния възел.

 

Лечението на маточните фиброиди може да бъде медикаментозно, свързано с облекчаване на симптоматиката, и оперативно. Към медикаментите, които се прилагат при лечение на миомни възли, са гонадотропин-рилизинг агонистите – средства, чрез които се потиска менструацията и пациентката навлиза в състояние на менопауза. За облекчаване на болезнените и обилни менструации се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Вторичната анемия се коригира с железни препарати.

 

Оперативното лечение може да бъде чрез отстраняване на миомния възел (миомектомия) или на цялата матка (хистеректомия). Това зависи основно от възрастта на пациентката и от бъдещите й планове за забременяване.

 

Маточните фиброиди са чести доброкачествени образувания, които могат да бъдат причина за стерилитет. Въпреки симптомите, които предизвикват, те не са особено опасни и лечението им в повечето случаи е успешно.