Проф. Милан Петров, доктор на медицинските науки. Изпълнителен директор на здравноосигурителна компания „Надежда”, която се занимава с доброволно здравноосигуряване. В състава на болница Св. Анна се занимава с комуникации и информационно осигуряване, като началник на този отдел.



Какво според вас е актуалното състояние на здравеопазването в България?

Актуалното състояние все още не достигнало оптималното си ниво това, което всички ние очакваме, защото реформата, която беше започната не е завършена. Тя продължава и днес с различни скорости. Има неща, които са решени положително. Има и такива, които не са решени. Става дума за проблемите, свързани с дейността на лечебното заведение и непрекъснатото им умножаване с не добре регламентираните етапи в развитието на тези лечебни учреждения.


Другият въпрос е свързан с дейността на НЗОК, със закона за здравно осигуряване, които се нуждаят от преработка в различни степени. Едновременно с това неравномерното и неравноправното участие на лекарския съюз в дейностите, свързани със закона за здравно осигуряване. Неговото участие при оформянето и подписването на договора с националната здравноосигурителна компания.



Също така има редица въпроси, свързани с проблемите на заплащането, които не са решени на нужното ниво все още. Това се отнася за лекарския състав, сестринския състав, дори стигаме до санитарния такъв, които също се нуждаят от по-добро заплащане.
Друг проблем е изтичането на кадри и нерегламентираното движение на кадрите, които работят на няколко места, без да влагат достатъчно усилия за нивото на добрата медицинска практика.
 

Обобщавайки, трябва да кажа, че се върви в една много правилна посока, само че трябват още повече усилия, за да бъдат решени правилно въпросите, свързани с реформата в здравеопазването. И трябва малко по-големи усилия, както на политическо ниво, така също и на нивото на експертите, които се занимават с проблемите на здравеопазването.
 


Проф. Петров, какво трябваше да се случи през изминалия мандат? Какво мислите, че можеше да се промени, а не се случи през последните 4 години?


През последните 4 години, трябва да подчертаем, че беше направено достатъчно, съгласно възможностите на финансовите средства, които са дадени към здравеопазването. Но те бяха недостатъчни. Имаше възможности или трябваше да се потърсят такива за увеличаване на необходимите средства. От друга страна, трябваше да се подобри работата на НЗОК по отношение взаимодействието с всичките нива, на които тя е сключвала договори. Започвайки от личните лекари и завършвайки с лечебните заведения, които обслужват медицинските университети. Едновременно с това, обаче бих подчертал и това, че може да се работи по-добре все още по отношение на проблемите, свързани с демонополизацията на НЗОК, за да могат да намерят мястото си и доброволните здравноосигурителни фондове.


Тоест да се демонополизира касата и да се отворят фондовете, защото така или иначе средствата, с които се разполага досега са недостатъчни. В това отношение се започна работа, но тя не беше довършена. Още повече се преигра от някои депутати, ангажирани в една или друга степен от лична гледна точка с прекрояването на доброволните здравноосигурителни дружества в дружества по застраховане. Двете неща, разбира се са противоположни и няман никакво отношение по между си. Би трябвало това да се знае добре.
 

Такъв модел се опита да се наложи у нас и беше спрян с активна работа на асоциацията на здравноосигурителните дружества. С участието и на профсъюзите, разбира се. Тук бих подчертал много дръзката позиция, която беше заета от комисията по финансов надзор, която показа отново, че е некомпетентна да управлява лицето, което се занимава със застрахователния надзор и да управлява в това време и осигурителния надзор. Тези две неща  би трябвало да бъдат разделени и да се получат необходимите управления, свързани с това то да има адекватно ръководство и контрол.
 


Какво имат предвид по дързост?


Достатъчно дръзки, защото без да са компетентни достатъчно, поискаха да наложат становища, които са неприятни.
 


Споменахте, че през тези 4 години е свършена доста работа. Можеше ли тя да бъде свършена по-бързо, реформите да бъдат малко по-добре организирани или сте на мнение, че засега нещата вървят с темпа, който позволява финансирането?

Направи се достатъчно и въпреки това не всичко, което би могло. Това стана, като се разкриха отделни звена, апаратно насищане в някои лечебни заведения в страната. Имаше желание от ръководството на министерството, защото то вече е към края на мандата. Но въпреки това не може всичко да се свърши за тези 4 години. Човек не бива да се прави такива илюзии, че би могло.
Трябва усилията да се концентрират в няколко направления и да се работи по тях.
 


Кои са тези направления? Кои вие смятате за важни?

По мое мнение направленията са на първо място проблемите, свързани със здравното осигуряване, демонополизацията на касата в това отношение, по-голямо участие на министерството на здравеопазването в лицето на държавата по отношение на лечебни заведения, които тя финансира. Също така проблемите за специализацията и образованието на медицинските кадри. Колегите, които специализират не получават адекватно заплащане. И друг един въпрос, по който се работи нелошо, но трябва да се подобрява, това е осигуряването със съвременна медицинска апаратура. Това е крайно необходимо за диагностиката на различните заболявания.
 


Възможно ли е това да се случи, след като е известно, че ресурсите ни са ограничени?


Всичко това може да се случи, ако правилно се разпределят средствата и целенасочено се работи за това. Не може да имаш 100 лв. и тези пари да ги дадеш за 50 неща, така всяко едно от тях ще получи по 1-2 лв., образно казано. Но ако те са концентрирани в 3-4 направления, които се определят като водещи за момента в нашето здравеопазване би било добре, защото ще има необходимият медицински  и социален ефект.


 Продължение на интервюто, можете да видите тук.