Проф. Иван Миланов е невролог, председател на дружеството по главоболие, председател на дружеството по двигателни нарушения. В момента е изпълнителен директор на болница „Св. Наум”.


Според Вас като директор на болница, какво е актуалното състояние на здравеопазването у нас?


Състоянието на здравеопазването не е най-доброто. За това има много причини, една от тях е така наречената реформа в здравеопазването, която не беше завършена. Тя започна и спря донякъде.


Защо спря реформата, проф. Миланов?


Вероятно поради липса на желание у тези, които трябваше да я осъществят. Защото, когато реформата започна около 2000 г., се направиха много неща – разбира се, имаше и грешки. След което във времето, обаче тези неща трябваше да бъдат коригирани. Трябваше да се завърши реформата в нейната част за болничната помощ особено. Но явно, че следващите управляващи нямаха това желание да го направят.

Според мен всъщност не се иска още много – иска се още малко, за да могат нещата да добият някакъв приличен вид. Защото аз, за разлика от много хора, които смятат, че здравеопазването е трагично, не мисля, че все още е трагично. Това е така, защото ние все още имаме достатъчно подготвени специалисти, които наистина са на европейско ниво. Това важи за всички специалности в медицината.

За съжаление обаче вече започваме да се сблъскваме с недостига на по-млади специалисти. Защото част от младите хора предпочитат да отидат на запад, където възнаграждението е много по-добро.

Този проблем стана актуален много по-бързо, отколкото ние си мислехме. Ако ние в момента имаме много сериозен проблем с недостига на медицински сестри, за което като гледам никой не го е грижа, в следващия момент след 3-4 години ние ще имаме сериозен недостиг на специалисти.

Тогава вече здравеопазването наистина ще стане трагично. Ако в този момент то не е добро, защото недостига финансиране, защото някъде няма достатъчно контрол, защото има излишни болници и други неща, които са известни на цялото общество, то когато добавим и проблема с кадрите, мисля, че тогава ще стане страшно.


В такъв случай, Вие какво очаквате да се случи оттук нататък? Какво Ви се иска да се случи?

На мен ми се иска да се довърши реформата по отношение на болничната помощ. Тези болници, които не мога да коментирам колко са, не говорим да бъдат закрити, а да бъдат превърнати в хосписи, в така наречените заведения за дълготрайно лечение. Защото сега се получава така, че по така наречените клинични пътеки, всяка болница се стреми да изпише пациента бързо – за 3, 4, 5 дни… Това не е толкова страшно, защото така е и на запад. Само че след това трябва да има един друг тип лечебни заведения, които в момента липсват в България – това са болниците за дългосрочно лечение. За тях правилата трябва да бъдат други – не трябва да са по клинични пътеки. Има си хора, които трябва да измислят какво трябва да бъде.


Защо у нас в момента такива болници липсват?

Защото няма създадена нормативна база, по която тези болници да печелят, защото все пак всяка една болница трябва по някакъв начин да се финансира.

Трябва да се създаде нормативна база. Болниците, които съществуват без апаратура, без кадри най-вече – например болница в малък град – това е мъка. Ако на тези хора им се предложи алтернатива – да, ето това е начинът на финансиране и вие можете да си направите една болница за дългосрочно лечение или хоспис – аз мисля, че една част от болниците доброволно ще го направят. Защото какъв е смисълът и в другото, което се прави сега – кметът на някой град има много пари и финансира болницата, купува една сложна апаратура, но няма кой да работи на тази апаратура. Ето това е пилеене на пари. Това мисля, че остана да се изчисти от болничното здравеопазване.


Тоест това е нещото, което е трябвало да се случи досега?

През тези вече 9 години, да. Че не ни стигат пари, това е ясно. Ние сме бедна държава и парите никога няма да бъдат достатъчно, но не всичко е въпрос само на пари.



Какъв е актуалният проблем на болница „Св. Наум”, която управлявате?

На практика, честно да ви кажа, ние имаме малко проблеми. Може би основният проблем за нас е недофинансирането на клиничните пътеки.

За някои специалности клиничните пътеки останаха много ниско платени. Средно една наша пътека, неврологична, е 300 лв. Това са много несериозни пари. Това кара докторите да изписват по-бързо пациентите, да увеличават оборота, за да може да се печели.

Ако тази клинична пътека не е 300, а е 500-600 лв., ще може да се работи малко по-спокойно.


От кого зависи това да се случи?

Вероятно от НЗОК зависи, но от друга страна, тя е свързана с Националния рамков договор. Вие знаете, че напоследък почти не е имало договор.
Трябва да има нов рамков договор. Трябва новият председател на лекарския съюз да застане плътно зад тези неща. Доколкото виждам на този етап, той дава сигнали, че е склонен на диалог и че иска да изслуша онова, което ние искаме да му кажем.
Ако този проблем се изчисти, ние други проблеми нямаме.

 


Продължение на интервюто можете да прочетете тук.