Проф. д-р Елена Александрова е Началник отделение по мамология и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология в София. Тя работи в областта на онкологията вече 36 години и се занимава с хирургичното лечение на туморите на млечната жлеза. От 2001 г. е завеждащ Отделението по хирургия на гърдата в УСБАЛ по онкология. Специализирала е в Андерсоновия онкологичен център в Хюстън и в Европейският институт по онкология в Милано, а научните ѝ интереси са в областта на органосъхраняващото лечение при ранния карцином на млечната жлеза, реконструктивни операции при рак на гърдата и нови техники за интраоперативно стадиране и лечение на регионалните лимфни възли.


За резултатите от кампанията за борба с рака на млечната жлеза, за липсата на национален скрининг, за опитите за реформи в здравеопазването и състоянието на онкологията у нас, проф. Александрова говори пред Puls.bg.

 


- Проф. Александрова, октомврийската кампания за профилактика на рака на млечната жлеза е към своя край. Вашата болница традиционно е част от подобни инициативи, какъв е ефектът от тях?


Благодарение на информацията от общопрактикуващите лекари и най-вече от медиите, българските жени припознаха проблема и все по-открито търсят помощ. Неотдавна говоренето за рака на гърдата е било табу, но в един критичен момент обществото поиска промени в политиката за борбата с рака на млечната жлеза. Хубавото е, че нещата се промениха и днес розовата панделка е разпознаваем символ.

 

За съжаление, държавата ни няма ефективно действащ скрининг за ранно откриване на най-масовото онкологично заболяване сред жените по света и втората причина за смърт сред тях. Кампанийните прегледи, които се организират в чест на Световния месец за борба с рака на гърдата не са държавна политика, а резултат от желанието на обществото да се говори за проблема. В страните с адекватни политики и заинтересовани правителства резултатите са налице, защото рака на млечната жлеза е социално значимо заболяване.

 

- Защо липсва действаща национална скринингова програма за рак на гърдата?


Застаряването на нацията ни придава още по-голямо значение на необходимостта от скрининг. Ранното откриване на рака и предраковите състояния ще позволи на хиляди жени да бъдат диагностицирани навреме и да се върнат у дома излекувани. Какво означава навреме? У нас за ранно откриване на рак на млечната жлеза се приема тумор с размери 1 см – 1,5 см, което  е грешно. От всички онкологични заболявания, ракът на гърдата е сред най-бързо променящите се. В страните с действащ скрининг, онколозите оперират около 60 процента тумори стадий Т0, т.е това са неинвазивни форми на болестта. При тях излекуването е не 90, а 100 %. За сравнение - у нас тези начални случаи са предимно случайна находка и са под 5%.

 

Сериозни статистически анализи в САЩ например показват, че заболяваемостта от рак на гърдата в глобален план нараства слабо – с 0,3% за година. В Европа е 94,2 на 100 хиляди жени, а за България 76,3, което сочи, че сме в средното ниво на скалата. По данни на нашия Раков регистър новозаболелите от рак на гърдата жени са около 3885 годишно. Това, което ни притеснява обаче е фактът, че годишната преживяемост у нас е по-ниска – около 70%, в сравнение с тази в Европа (над 80%). В Северна Америка откриват годишно около 360-370 хил. жени с рак на млечната жлеза, но от тях 64 хил. от случаите са с интрадуктален карцином, тоест в нулев стадий и при тях се постига пълно излекуване. При тези жени не се налагат тежки, а и скъпоструващи терапии, както и рехабилитация и ресоциализация.

 

При нас пирамидата е обърната – ние  даваме стотици хиляди лева за лекарствени терапии, за хормонални медикаменти, които имат ограничена ефективност, вместо да ги вложим в профилактика.

 

Чувствам отчаяние по темата, защото виждам, че се чука на затворена врата. Не е добър знак фактът, че връзката между базовите специалисти и управляващите системата е скъсана. Отдавна никой не взима под внимание нашите думи и не използва нашата експертиза. Нямам отговор защо не се дават пари за създаването и функционирането на държавна профилактична програма, каквито функционират в другите държави. Там където има работещ скрининг и жените се диагностицират рано и инвестиция се отплаща щедро. Човешкият живот е уникален и неповторим и като жена често си припомням, че утре и аз мога да съм в онези 70%. Нека не забравяме, че всички сме пациенти.


- Много от големите частни болници създадоха свои онкологични отделения. Това помогна или навреди на онкологията?

 

В последните няколко години у нас се построиха стотина болници без каквито и да е анализи за брой на заболелите, отдалечеността от голям център. Така България се оказа с най-голям брой онкологични болници в Европа! На фона на това бурно болнично строителство, Франция закри сто болници само миналата година. Бих искала да кажа, че частната медицина е най-добрата и ние никога не можем да я отречем, но това не означава, че държавата трябва да налива пари в тези частни структури. Освен огромният брой болници - предимно частни, всички те са аташирани към касата с един лобистки закон, който задължава директора на касата да сключва договор с всяка новопоявила се болница. От тук идва и порочният кръг - НЗОК, която държи парите на всички българи, финансира частни структури, а те си избират скъпоструващите пътеки (химиотерапия, лъчетерапия, б.р.). Много рядко частните болници имат пътеки за хирургично лечение на рак на гърдата, защото не представлява финансов интерес. Пътеката е 1300 лева - в нея не е включен високоспециализираният хирургичен труд на лекарите и свършва още в предоперативния период. За мен това е комерсиална медицина.

 

- Какъв е изходът от ситуацията? В ход е поредният опит за реформа в здравеопазването.


Има много работа да се свърши. Първо, трябва да се инвестира в профилактиката, а не в скъпо струващите лечения. По-ниската преживяемост на нашите болни е доказателство за ефективността на профилакиката. Второ, да се спре разхищението на парите на българите с назначаване на ненужни, скъпи изследвания и да се прекрати пътеката като форма на остойностяване на лекарския труд. Пътеката може да бъде алгоритъм, но не метод за финансова оценка. Крайно време е да се насочат по-големи средства към социално значимите заболявания - онкологичните и сърдечносъдовите заболявания, психиатрия, детска медицина.

 

От случващото се до тук мога категорично да кажа, че държавата няма изградена работеща политика за превенция на онкологичните заболявания.

 

- Вярвате ли в добрите намерения за промяна на здравния министър Кирил Ананиев?


Трябва да признаем на министър Ананиев, че има добри предложения за промяна в модела на здравеопазване. Разбрал е, че така нещата не могат да продължават. Но директорът на НЗОК дори да е магьосник, няма как да устои на всички харчове и проблеми.


От вариантите, които се предлагат съм склонна да подкрепя вижданията на д-р Стойчо Кацаров за пълна демонополизация на касата. Българинът трябва да има избор къде да даде парите си за здраве. Но има и редица неразумни предложения, като това държавата да плаща 580 лв., а останалите до 30 000 или до 100 хиляди да ги плащат фондовете. Държавата трябва да е с твърди намерения за промяна - не откриваме нищо ново. Трябва да изберем един вид осигурителна система – немска, холандска или друга, и да спрем с експериментите.


Монополното положение на касата е изключително порочно. Трябва да се направят и промени в това кои хора ще се осигуряват от държавата. Навсякъде по света има болници за бедни - една социална държава, която мисли за гражданите си, включително и за раково болните, не може да остави хората да умират по улиците. На тези хора се осигурява лечение, в което те не могат да избират специалист, болница, апаратура, тоест оказва се най-необходимата помощ. Равнопоставеността в здравно осигурителната система е мит. Когато човек 40 години си е плащал съвестно здравните вноски, не може да се лекува наравно с друг, който по различни причини не е внесъл една стотинка за своето здраве. Солидарният модел на здравеопазване доказа своята несъстоятелност.

 

- Специалността Ви е изключително тежка, успявате ли да задържите младите лекари?


През последните 4-5 години наблюдаваме как младите специалисти се обучават в нашата болница и след една, две години отиват на друго място. Причините са финансови и организационни. Разрушаването на онкологичната мрежа у нас доведе до рязко понижаване на качеството на хирургичното лечение, което е основно за над 60% от пациентите. Понастоящем виждаме как наши специалисти отиват в други лечебни заведения за да формират онкологични комитети, практика която няма аналог в Европа и света. В същото време тези комитети са изключително важни – те решават съдбата на пациентите.

 

 - Извън кампаниите могат ли да се прегледат жените безплатно?


Взимат си направление от личния лекар – работа за 10 минути, и идват при нас. Няма болен, който да сме върнали. Инициативата е в пациентките.