1. „Оптимизиран достъп до медикаменти, отпускани с протокол – мисия (не)възможна“
Един от най-значителните проблеми в здравеопазването е липсата на комплексност – пациентът сам трябва да се информира и сам да изисква качествено лечение поради усложнения характер на процедурите. Често пациентите са ангажирани с множество институционално нерешени въпроси и изпълняват ролята на посредници между лекарите, за да могат да получат лечение.
Административният път на пациентите е дълъг:
- Поставяне на диагноза – между 3 и 5 месеца;
- Потвърждаване на диагнозата – извършване на назначените изследвания – отново 3-5 месеца;
- Подготовка на пациентско досие по критерии на НЗОК – 1 месец;
- Явяване пред експертна лекарска комисия – ЕЛК – 2 седмици;
- Получаване на е-рецептурна книжка – 1 седмица;
- Входиране на досие – 1 седмица;
- Резултат от разглеждането на досието от РЗОК и НЗОК – 1 месец и след това 2 месеца до начало на терапията;
- Получаване на медикамент – 4-8 месеца.
„В България имаме достъп до иновативна терапия, но пътят до нея е твърде дълъг. Това е проблем за повече от 200 000 българи, които имат нужда от иновативна терапия с протокол. Дори пандемията с COVID-19 не успя да ни мотивира в тази насока.“, коментира Александър Миланов от Националната пациентска организация (НПО).
Трудностите пред пациентите са многостранни:
- Финансови – те включват и разходите за транспорт, и загуба на работни часове;
- Разход на време;
- Наличие на ЕЛК само в определени населени места;
- Повторно връщане за заверяване на протокола;
- Заплащане на повече от 40% от стойността на необходимите здравни грижи;
- Забавяне и отлагане на терапията;
- Липса на ясна информация за стъпките, които трябва да предприеме пациентът;
- Усложнен административен процес;
- Прекъсване на терапията поради административни неуредици – 26% от пациентите с диабет са прекъснали терапията си, а 71% от тях са отложили или отменили медицински преглед;
- Ниско ниво на дигитализация – установено е, че 94% от болните с диабет смятат, че терапията трябва да се отпуска изцяло по електронен път, без нужда от изчакване на одобрение от комисия в РЗОК.
Какви са възможните решения?
- Подкрепа за уязвимите групи пациенти с хронични заболявания;
- Гражданска инициатива на НПО, стартирана през 2021 г.;
- Намаляване на административните пречки при получаване на протокола;
- Спестяване на време и усилия на пациентите и лекарите;
- Дигитализация;
- Привличане на обществения интерес;
- Въвеждане на електронен протокол;
- Достъп до информация за пациентите;
- Възможност за дистанционен преглед на документи;
- Отпадане на нуждата от физическо явяване пред ЕЛК.
2. „Повече медицина или повече администрация - как да се облекчи пътят на пациента до лечение“
Според Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания - АПАЗ в България се наблюдава тенденция на висок брой пациенти с автоимунни заболявания, но нисък брой на такива, които имат достъп до терапия с протокол.
Достъпът до терапия се състои от 8 стъпки, за които са необходими месеци от момента на поставяне на диагнозата до получаване на терапията. Експертните лекарски комисии са локализирани само в 4 града в България – Варна, Пловдив, Плевен и София. Необходимо е пациентите да пътуват до съответните населени места.
Според социологическите проучвания, 60% от специалистите смятат, че е необходимо намаляване на медицинската документация, която се обработва за всеки пациент. Необходима е децентрализация на тези комисии и предоставяне на възможност на всеки специалист, дори в извънболничната помощ, да назначава тази терапия и да проследява терапевтичния процес. Това трябва да се осъществява съобразно териториалната принадлежност на пациента и центъра на жизнените му интереси.
Социологическото проучване „Нагласи и предизвикателства пред пациентите с ревматични и дерматологични заболявания“, извършено през 2022 г., в което са участвали над 300 пациенти, е показало, че 65% от засегнатите пациенти са затруднени да посещават експертната лекарска комисия основно поради финансови и териториални причини. Голяма част от пациентите са си прекъснали лечението поради административните трудности.
Какви са възможните решения?
- Да не се изисква лично явяване на пациента;
- Разширяване на обхвата на изследванията по амбулаторна процедура - АП 42;
- Децентрализация – назначаване на терапията от лекуващия лекар, без нужда от ЕЛК;
- Изваждане на АП 42 в извънболничната помощ;
- Електронно здравеопазване, дигитални консултации и електронен протокол.
*Статията е съставена на база лекциите „Оптимизиран достъп до медикаменти, отпускани с протокол – мисия (не)възможна“ на Александър Миланов, НПО и „Повече медицина или повече администрация - как да се облекчи пътят на пациента до лечение“ от Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания, НПО, изнесени на семинар за журналисти на 2-3 декември 2022 г., организиран от ARPharM