Милка Василева е един от основателите на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи. Признание за нейната международна дейност е избирането й през 2008 г. и преизбирането й през 2009 г. за член на Изпълнителния съвет на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации и Световната здравна организация. От 2011 г. е председател на БАПЗГ.

 

Завършила английска езикова гимназия, Медицинския колеж в град Русе и Медицинския университет в София със специалност "Управление на здравните грижи и преподавател по практика в медицински колеж". Има допълнителни специализации за оценка на качеството на здравните грижи, за етиката в здравните грижи и други.


 

 

Г-жо Василева, поколения наред са почитали българските акушерки като едни от най-добрите. Така ли е и днес?

 

Поколения български жени са се прекланяли пред професионализма и милосърдието на българските акушерки, с чиято помощ са добивали свидните си рожби. Изразявали са уважението си към тях и са ги почитали на техния празник Бабинден, носещ повея на древността, когато смели жени, т.н. "баби", без специално образование, са се грижили за родилките.

 

В днешно време акушерките получават отлично професионално обучение в системата на висшето образование, работят с любов и всеотдайност, но не получават адекватна оценка и уважение от българското общество. Те се радват на уважение в чужбина, където получават признаване на българската си диплома в съответствие с Директива 36/2005 на ЕС и осъществяват успешна професионална кариера там.

 

Въпреки че у нас вече съществува Наредба за професионалните компетенции на акушерките, все още тяхната роля в системата на здравеопазването не е изяснена и се подценява.

 

Съгласно документите на международните организации на акушерките и Световната здравна организация, ролята на акушерката е основно в областта на грижите за бременната жена, родилката и бебето до 1-месечна възраст. Акушерките имат солиден професионален опит при водене на нормално раждане и подпомагане на екипа при патологична ситуация в условията на спешност. В ЕС професията на акушерките е автономна. Това означава, че съгласно нормативните документи, те самостоятелно извършват професионалните си задължения, спазвайки високи етични принципи и с особена грижа за безопасността на бременната жена или родилката.

 

В ЕС акушерките се грижат за своите пациентки както в специално разкрити акушерски практики/центрове, така и в дома. С особено внимание се отнасят към здравното образоване на младите хора, като ги подготвят за бъдещата им роля на родители и ги подпомагат с подходяща информация за семейно планиране.

 

 

А продължава ли да се подценява тази професия?

 

У нас акушерките основно работят в родилните зали и АГ болници. Тяхната промотивна дейност е наистина много подценена. Ролята им в женските консултации е формална и е подчинена на лекаря-гинеколог, който наблюдава бременната жена. У нас е разпространено мнението, че единствено лекар трябва да се грижи за бременната жена. Това е така, при условие, че бременността е преценена като рискова и изисква компетентна лекарска намеса.

Бременността и раждането са естествени процеси и квалифицираната акушерка би се справила чудесно, ако са създадени условия за това.

 

 

Колко са акушерките у нас в момента и достатъчен ли е техният брой?

 

Вече и у нас започва да се отчита недостиг на акушерки. Към 1 януари 2014 г. в страната работят 3725 акушерки, като 250 от тях са в пенсионна възраст.

 

 

Достойни ли са заплатите и условия на труд на акушерките у нас?

 

Работната заплата не е адекватна на високите отговорности на професията. Наистина в частните акушеро-гинекологични болници и центрове заплатите са по-високи и условията на труд са привлекателни, но изискванията са изключително високи и не винаги могат да си осигурят нужните акушерки. Трябва да се има предвид и че средната възраст на акушерките у нас е 49 години. Това очертава настъпващата криза и в този сектор.

 

В действителност няма засилен интерес към професията "акушерка" поради ниския социален статус, ниското заплащане на труда и високата отговорност, като квалификацията се придобива след сериозно 4-годишно университетско обучение. Има ясно изразена тенденция за миграция веднага след получаване на дипломата, което е изключително тъжно за нас. Млади квалифицирани колеги напускат страната.

NEWS_MORE_BOX

 

 

От тази година се очаква голям масов наплив на медицинските ни лица към чужбина. Какъв е приблизителният брой на акушерките, които очаквате да емигрират и има ли опасност да останем без достатъчно такива специалисти?

 

Ние не очакваме засилена миграция на акушерки по простата причина, че тези, които са имали такава нагласа, вече са в чужбина. Разбира се, ще заминат и други, но няма да са стотици, както се опасяват накъде. Това не означава, че имаме достатъчно акушерки. Но за да ги задържим в България и да засилим интереса на младите хора към тази професия, трябва да се направят реални промени.

 

Необходимо е да се повиши броят на местата за студенти по специалността "акушерка", да се регламентират Центрове за майчино и детско здраве, където акушерки извършват женска консултация и подпомагат младите бъдещи и настоящи родители да отглеждат правилно своите деца в най-ранна бебешка възраст, да се осигури достойно заплащане на труда; да се осигури възможност за кариерно израстване и продължаващо професионално обучение.

 

 

Какви предизвикателства срещат акушерките в работата си?

 

Пред акушерките стоят редица предизвикателства на 21 век. В съзвучие с целите на хилядолетието, от тях се очаква да допринесат за намаляване на майчината и детска смъртност чрез своя професионализъм. Те трябва да са мили и усмихнати, дори когато към тях се отнасят грубо. Те трябва да работят неуморно сред младите и да разясняват опасностите от различните модни тенденции за раждане в дома, които често не признават научните достижения.

 

Българските акушерки са добре квалифицирани и особени тези, с богат професионален опит в родилната зала ще се справят добре и с асистирано раждане в дома. Но според мен българското общество не е провело своята дискусия "за" или "против" раждане в дома и това крие сериозни заплахи за професионалистите, които биха се ангажирали с подобна дейност. Здравното законодателство не е регламентирало тази дейност и е необходимо много сериозно да се чуе мнението на лекарите, акушерките и спешните екипи, които евентуално ще бъдат ангажирани.

 

Докато чакаме промените, да погледнем с уважение към акушерките, които все още са тук и работят неуморно, за да има радост и светлина в семействата. Те ще получат благодарността на своите пациентки и за миг ще забравят трудностите на ежедневието . Да им пожелаем здраве, за да ги има и да ни помагат!