Миналата година на Форум бременност и детско здраве в Пловдив за първи път поставихме темата за информирания избор, който правим във връзка с раждането. Тепърва темата ще става все по-актуална и ще се дискутира в общественото пространство в България, заради функциите, които има здравеопазването и обществото да осигури адекватни на съвременните изисквания майчино и детско здравеопазване, и не само. Пациентите при един съвременен модел на здравеопазване няма как да бъдат обекти, те са субект в един процес на получаване на грижа за здравето им, при който, освен права, носят и отговорности. Информираният избор не е просто формален акт на подписване на формуляр документ – това е акт на споделено взимане на решение в един процес на отношения между лекар и пациент, между лечебно заведение и пациент. Какви още важни моменти в тази връзка отбелязва адвокат Мария Шаркова можете да прочетете в интервюто, което тя даде за читателите на Puls.bg. Повече във връзка с информирания избор по време на раждане можете да чуете от нея на предстоящия тази събота и неделя Форум бременност и детско здраве в София. Повече за събитието>>

 


Мария Шаркова е адвокат по медицинско право. Има опит в консултирането на държавни и частни болници в областта на правното регулиране в здравеопазването, работи с неправителствени организации по теми като права на уязвими групи пациенти, медицински грешки, здравна информация.
Специализирала е в САЩ по програма „Хюбърт Хъмфри“ на Фулбрайт и Държавния департамент на САЩ в областта на медицинското право, общественото здраве и здравните политики, както и в няколко европейски държави, сред които Австрия, Испания, Франция.
Автор е на множество статии в медиите и в научни списания, както и на книгата „Медицинският деликт“, лектор е в Адвокатското училище към Висшия адвокатски съвет и в други организации.
Член е на Мрежата за съвременна родилна грижа заедно с други юристи, медицински специалисти и активисти. 

Управляващ съдружник е в Адвокатско дружество “Шаркова и партньори”, предоставящо правни услуги в областта на здравеопазването и медицинското право.

 

 - Адвокат Шаркова, защо е важно да говорим за информирания избор на пациента? Има ли той въобще това право?

 

Битува една огромна заблуда, че информираният избор е право на пациента, което ангажира с допълнителна бюрокрация лекарите и останалия медицински персонал. Анализът на нормативната уредба и съдебната практика показва обаче, че информираният избор има важна роля както за пациента, така и за лекаря.

 

На първо място, както неведнъж съм коментирала, информираният избор прехвърля риска от възникване на усложнения върху пациента. Какво означава това? Това означава, че когато пациентът е информиран за възможните рискове от предстоящото лечение, той поема отговорност за неблагоприятните последици от тях. Нека дам пример: когато при дадена операция един от възможните рискове е кръвоизлив и пациентът предварително е информиран за него, той е запознат с този риск и съответно, ще носи и евентуалните неблагоприятни последици. Обратното, ако пациентът не е бил информиран за такова възможно усложнение, лекарят ще понесе отговорност за него, дори да не е причинено от грешка при извършването на операцията. Това е така, защото на практика с информираното съгласие се дава възможност на пациента сам да прецени дали желае или не да се подложи на конкретно лечение, а от там - да понесе както ползите от него, така и евентуалните странични ефекти.

 

Информираният избор, освен това подпомага процеса на изграждане на доверие и възпитава пациента в отговорност за неговото здраве. Множество изследвания показват, че споделеното взимане на решения (shared decision making) е пряко свързано с по-добри резултати от лечението, тъй като пациентът носи много по-голяма отговорност за себе си, спазва предписанията на лекарите и техните препоръки, когато е бил адекватно информиран и е участвал във взимането на решения за неговото здраве. Не е така обаче, когато на пациента се гледа като на обект, който само трябва да се подчинява и изпълнява.

 

Информираният избор има огромна роля за превенция на отговорността на лекарите. Нараства броят на гражданските дела и на административните санкции, свързани с неизпълнение на задълженията за информиране. Моето проучване върху делата за "медицински грешки" доказа, че в поне 35% от случаите причина за делото е влошената или липсващата комуникация, т.е. в голяма част от тези случаи именно адекватната комуникация и възможността за осъществяване на информиран избор, са можели да предотвратят възникването на съдебен спор.

Така че нека обобщим, информираният избор не е само право на пациента и задължение на лекаря, а важен аспект в отношенията лекар-пациент, който е еднакво значим и за двете страни.

 

 - Свикнали сме да се отнасяме към подписването на формуляра за информирано съгласие механично и да го приемаме като формалност? Дали е така всъщност?

 

За съжаление, патерналистичния подход в медицината все още съществува в много лечебни заведения и сред много лекари. Но може би ще ви учудя, ако кажа, че този подход, дали заради традицията, дали заради различни схващания, се възприема съвсем нормално и от пациентите. Познавам пациенти, които не желаят да поемат отговорност за своето здраве и искат някой да решава вместо тях. Много често лекари споделят, че роднини на пациенти настояват лекарите да не споделят с болния истинската диагноза, да лъжат за лечението или прогнозата. Това поставя лекарите в трудни ситуации, в правно-етични дилеми, които трябва да разрешават наред с медицинските. Смятам, че в България все още липсва разбирането за необходимостта от етично-клинично консултиране и много се радвам, когато намирам информация, че някои лечебни заведения се въвеждат постепенно тези практики.

 

Нека подчертая, че колкото по-неинформиран е даден пациент, толкова повече рискът се стоварва върху гърба на лекаря, колкото по-неинформиран е даден пациент, толкова по-податлив е на дезинформация и на влияние от фалшиви новини. Последните, вече доказано, влияят върху сфери като здравеопазването.

 

 - Раждането на децата ни е едно от най-значимите събития в живота ни въобще. В същото време раждането се случва в болници. Проследяването на бременността също. Медицината не взима ли роля с прекалено доминиращ превес? 

 

Като споменах, че в България все още е много разпространен патерналистичния подход към пациентите, пропуснах да отбележа, че този феномен е особено забележим по отношение на медицинската грижа за бременната жена. Аз бях изумена да прочета, че много медицински специалисти смятат, че раждащата жена не е вменяема. Дори скоро лекар беше написала в един форум, че жената се считала "от закона" за наказателно неотговорна до три месеца след раждане. Няма такова нещо! Бременната, раждащата и родилата жена е също толкова вменяема и отговорна, колкото всеки друг човек.

 

Организацията на майчината грижа в България е силно повлияна от този патерналистичен подход. В нея липсва акушерският модел на грижа, който би направил майчиното здравеопазване по-достъпно и по- ефективно. В повечето европейски държави (с които желаем да се мерим) акушерката има основна роля при проследяване на нормална бременност и водене на нормално раждане. Обикновено, когато изтъквам примери от Европа, получавам контра-аргумент, че не можем да ги прилагаме в България, защото нямаме средства. Аз пък смятам, че акушерският модел е финансово много по-ефективен и би спестил средства. Така че за мен остава неясна причината, поради която не се въвеждат тези възможности.

 

Друг проблем в областта на майчината грижа са липсата единни правила и консенсуси за работа. Доказателство за това например е дялът на ражданията с Цезарово сечение, който е 50% от всички раждания. Аргументът, че медицината е освен наука и изкуство, е несъстоятелен във времена, в които не се спори, че медицината трябва да бъде базирана на доказателства. И това съвсем не означава, че лекарите трябва стриктно да следват даден протокол или да спрат да мислят, както често се изтъква. Това означава, че при взимане на решения основна роля трябва да имат доказателствата и достоверната информация, а когато лекарят се отклонява от протокола, да може да обоснове причините за това.

 

Водят се и безсмислени спорове за неща, които отдавна са доказани от науката и дори са включени в препоръките на СЗО за позитивно раждане. Нима искаме да кажем, че в СЗО разбират по-малко, отколкото ние тук?

 

Необходима е цялостна промяна на визията как трябва да изглежда майчината грижа в България с въвеждане на модерни и отдавна утвърдени практики в света. Но държа да подчертая, че на този етап от развитието на организацията на медицинската помощ в България, не е възможно проследяването на бременност и раждане да се случват извън лечебно заведение, защото това би увеличило много риска от усложнения и нежелани събития.

 

- Къде всъщност е границата, линията на тънкия баланс между медицинската грижа и правото да избирам как да се процедира с моето тяло и моето дете? Кой докъде носи отговорност за своите действия?

 

Медицинската грижа за всяка бременна и раждаща жена е необходима и ние имаме великолепни лекари и акушерки в България, които се отнасят  отговорно и с уважение към бременните и раждащите жени. Балансът се намира в споделеното взимане на решения, което се базира на достоверна информация. В практиката ми като адвокат съм установила, че това е принципът, който има най-голяма превантивна роля срещу патологията във взаимотношенията между медицинските специалисти и бременната или раждащата жена. Споделеното взимане на решения и достоверността на информацията са в основата на взаимното доверие, а когато има такова, рискът от възникване на правно-етични конфликти се свежда до минимум. В такива случаи много по-рядко възникват спорове за конкретни процедури, които трябва да се извършат спешно, до отказ от лечение, което би застрашило нероденото бебе или до други проблеми. Така и медицинският персонал си върши работата с лекота, защото възникват по-малко на брой конфликтни ситуации. Информираният избор много ясно очертава границите на отговорността и затова е толкова важен.

 

Форум бременност и детско здраве на Puls.bg ще се проведе на 20 и 21 април в НДК, София. Кои са темите в програмата, лекторите, времето и локацията на събитието можете да разберете от events.puls.bg