Шизофренията - особено широко разпространено психиатрично заболяване, засягащо средно около 1% от населението – да, това е 1 на всеки 100 души. Освен разпространена, шизофренията е и коварна, ограбва засегнатите от личността им, опустошава тях и техните близки.


След като болен получи сериозната диагноза, неизбежно е за близките и приятелите му да се запитат как това ще промени живота им. Какво предстои? Най-вероятно лечение, но има ли излекуване, какъв е ходът на болестта, ще има ли подобрение или нарпотив – ще става все по-трудно? Именно обективните и откровени отговори на тези въпроси са нужни на хората, за да се въоражат с търпение и да погледнат реалистично на ситуацията – за да могат да са максимално полезни на болния си близък и на себе си.


Протичане на шизофренията


Тя може да се разглежда най-общо като хронично заболяване, което започва в ранната юношеска или младежка възраст и има неблагоприятен изход в дългосрочен план. В протичането ѝ се открояват 3 основни фази – продромална (начална), активна и резидуална (остатъчна).

  • Продромална фаза

Тя започва най-често в юношеска възраст и се отличава с признаци на социална дезадаптация и изолация, оттегляне от реалността и някои слабо доловими промени в мисленето, емоционалната реактивност и поведението, а именно – особено поведение, известно занемаряване на личната хигиена и облекото, безразличие към околните, лесна раздразнителност и гневни реакции по незначителни поводи или без видим повод, странни изказвания и т.н.


Продължителността на тази фаза варира в рамките на месеци до години и макар и притеснителна, тя не може да покрие диагносичните критерии за шизофрения.

  • Активна фаза

Дори и в случай, че продромалната фаза е била слаба или пък е останала неразпозната от околните, то активната определено „привлича погледите“. Това е фазата, в която се появяват психотичните симптоми. Тогава заболяването се разглежда като клинично проявено и може да бъде диагностицирано.


През активната фаза психотиничте симптоми – халюцинации и налудни идеи – поведенчески алармират близките и приятелите на болния, че в действителност има наличие на заболяване. Поради това и най-често по време на тази фаза се стига до лекарска намеса.


От това дали ще се провежда лечение или не зависи в каква степен симптомите ще отшумят или пък ще рецидивират често и ще се обострят.

  • Резидуална фаза

Настъпва след овладяването на симптомите от активната фаза и като симптоматика наподобява продромалната. Възможно е психотичните симптоми да персистират, но да са по-малко активни и да имат по-слабо или никакво влияние върху поведението и ежедневието на пациента. От време на време са възможни обостряния на психотичните симптоми, които да водят до рецидиви на психозата.


Непредвидими са честотата и началото на такива епизоди, но знае се, че стресогенните ситуации и злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества могат да предшестват появата на нов психотичен пристъп.


Нерядко преди рецидивите има и промени в мисленето, емоциите и поведението, които правят впечатление на близките и на самите болни.


Постепенно заболяването хронифицира и се проявява с остатъчни или персистиращи симптоми и снижено функциониране в сравнение преди появата на болестта.


Обикновено шизофренията постига плато в тежестта на проявите си след около 5 години, без по-нататъшно влошаване.


Как лечението променя хода на болестта?

Трябва да се знае, че терапията е нужна, важна, може значимо да подобри живота на пациента и близките му, но не е и целебна в смисъла на излекуване – нейните възможности са значими, но и ограничени. 


Антипсихотичната терапия повлиява само психотичната продукция, но не и обуславящите я предпсихотични дефицити и свързаните с тях основни симптоми. От друга страна обаче, именно поддържащата антипсихотична терапия спомага за предотвратяване или намаляване честотата на рецидивите и по този начин – и за намаляването на предизвиканите от тях вторични дефицити и се забавя прогресирането до dementia praecox.


Изход на заболяването

В крайна сметка, шизофренията опустошава почти всички аспекти на психичния живот, въпреки че много от пациентите имат сравнително добър изход и не стигат до деградация на личността. Макар и сред пациентите с благоприятен изход да има и такива, които живеят в приюти и хосписи, то те нямат изразена симптоматика, но не са достатъчно стабилизирани, че да се грижат сами за себе си или да имат самостоятелна работа и семейство.


Интересна особеност е, че болните от шизофренията имат по-добър изход в по-слабо развитите страни, в сравнение с развитите. Една от вероятните прини за това е фактът, че в по-слабо развитите страни болният е по-добре приеман, към него има по-малко очаквания и изисквания и семейството му е по-склонно да се грижи за него. 4714