І-ва част можете да видите тук.
 


Д-р Торнев, какви конкретни мерки могат да се предприемат?

Могат да се предоставят средства на центровете за хемодиализа за закупуването на автомобили, с които да превозват своите пациенти. Това може да се реши от министъра на здравеопазването и да ни освободят от тази дейност. В момента изнемогваме да направим екипите, които да спасят човешки живот, а хабим човешки труд и енергия за тази дейност, която може да се извършва много по-качествено от самите центрове за хемодиализа.


Проблемът с транспорта на психично болни може да се реши, като на всеки психоневрологичен  диспансер се предостави по един специализиран автомобил. Този вариант е много по-бърз и по-малко травмиращ за самите пациенти, тъй като лекарят ще бъде психиатър и ще реагира по-бързо и адекватно. Ще се намали стресът и за самия болен и за медицинския екип.
 



Решаването на всички тези проблеми е най-вече въпрос на политическа воля.
 


Споменахте, недостига на човешки ресурс, с колко екипа разполагате в момента и от колко се нуждаете?

Нашият център е един от най-големите в страната и разполага с 19 екипа и 13 филиала в Софийска област. Взависимост от сезона обслужват между 250 и 350 хиляди жители, през летния сезон.


Недостигът на човешки ресурс и най-вече липсата на лекари е осезаема. Наблюдава се нежелание на лекарите да работят в центровете за спешна медицинска помощ. Основен фактор за това е неадекватното заплащане, спрямо дейността, която се извършва. Въпреки увеличението на заплатите от миналата година, те все още са прекалено ниски. Специалистите в болничната и доболничната помощ са с неколкократно по-високо възнаграждение. Друга причина за нежеланието на лекарите да работят в спешните центрове е, липсата на перспектива за изграждане на кариера.
 


В момента, в спешна помощ не може да се прави подбор на кадрите, поради простата причина, че има свободни места, за които няма кандидати.  В момента има недостиг от 27 лекари, което означава три екипа и половина.
 


Като се има предвид недостигът на специалисти, достатъчно квалифицирани ли са лекарите, които работят в спешните центрове?

Повече от половината ни лекари са с призната специалност, 10 % са с две и повече специалности. Винаги, когато има възможност се провежда вътрешно обучение на всички нива, така че лекарите, които работят в спешна помощ са добре подготвени.


От къде трябва да дойдат допълнителните средства в здравеопазването?

Необходимо е, на първо място преструктуриране на болничните заведения, които в момента не функционират пълноценно. Малките болници и тези, които само източват средства от системата на здравеопазването могат да се трансформират в домове за възрастни, хосписи и центрове  за долекуване. В България се усеща остър недостиг на такива заведения – на 10 хиляди нуждаещи се се пада по едно легло. Хосписите и центровете за долекуване изискват по-малък човешки и финансов ресурс.


Как си представяте здравеопазването в България след 10 години?


Аз съм реалист и умерен оптимист . Сигурен съм, че ситуацията в здравеопазването ще се подобри, тъй като по-зле не може да стане.


На мнение съм, че лекарската професия е свободна професия и на лекарите трябва да им се даде възможност да творят. Лекарският труд не трябва да се измерва с часове.
 


Очаквам до няколко години пазарът на медицинското осигуряване в България да се освободи. Тогава ще трябва да решим, кой модел на здравно осигуряване ще предпочетем. Дали сегашния солидарен модел, при който всички плащат според възможностите си, но ползват едни и същи здравни услуги, или някоя от другите системи. Аз лично съм привърженик на Сингапурския модел, при който човек се осигурява индивидуално и от парите, които е инвестирал за здравето си може да се възползват само той и роднините му. Държавата има ресурс да се грижи за хората с увреждания и тези с ниски доходи. Този модел на здравеопазване възпитава и личната  заинтересованост на хората към собственото им здраве.


Манталитетът на българите също трябва да се промени. Би трябвало хората да обръщат повече внимание на здравето си, на профилактиката и имунизацията. Човек е длъжен да се грижи за здравето си и като член на обществото.