Д-р Юри Торнев е директор на Център за спешна медицинска помощ, София-област от 2004 г.
Споделя, че спешната медицина му е слабост още от студентските години. Завършил е медицина в Русия, където работи в спешна помощ. Обяснява, че спешната медицина е много интересна и динамична дисциплина, която изисква бързи реакции, и от лекаря, и от целия медицински екип.


Д-р Торнев, какво според Вас е актуалното състояние на здравеопазването България?


Здравеопазването е една отворена система, която трябва непрекъснато да се доразвива и усъвършенства. В България медицината вече е значително напреднала в областта на диагностиката и лечението, в сравнение с положението от преди десетина години. От 2000 г. насам, обаче системата е в застой.


На какво се дължи този застой?
 

На различни фактори, но най-вече на липсата на политическа воля за промяна в системата на здравеопазването. Фактът, че системата не се развива, провокира  и недоволство от страна на пациентите и обществото.


Какво трябва да се коригира в системата на здравеопазването?
 


Здравеопазването ни трябва да претърпи драстични промени, но най-необходими са корекциите в извънболничната помощ.
 


Още през 1997 г. се започна реформата в извънболничната помощ, но тя така и не се осъществи. В системата на общопрактикуващите лекари не е застъпена превенцията и профилактиката, която би трябвало да е основната им функция. Връзката между извънболничната и болничната помощ е абсолютно прекъсната. В момента не се води статистика на заболеваемостта в България. Контролът върху дейността на личните лекари също е много слаб.
 


От чия страна трябва да идва контролът?
 

Контролът трябва да бъде равнопосочен. От една страна, трябва да се извършва от самите пациенти и пациентските организации, от друга - от здравната каса, явяваща се посредник. Контрол трябва да има и от страна на Министерство на Здравеопазването и регионалните центрове на здравеопазване, провеждащи политиката на здравеопазване в държавата.
 


Как се отразяват тези недостатъци на здравната система върху спешната помощ?

Може да се каже, че през последните 10 години, центровете за спешна медицинска помощ понесоха всички недостатъци на системата.

 


Когато пациентите не могат да намерят своя личен лекар или не могат да стигнат до медицински център, те се обръщат към нашите екипи. В 2/3 от случаите това са амбулаторно прегледани болни, което не е задача на мобилните екипи. Това е изключително голямо изразходване на средства и на човешки труд. Въпреки многократните разговори по този повод, никой до сега не е обърнал внимание на проблема. Има механизми и закони, с помощта на които този проблем може да се разреши, но те не се прилагат.
 


След като има закони, от кои институции зависи прилагането им?
 

Зависи най-вече от Министерство на Здравеопазването и неговите подразделения и регионалните центрове по здравеопазване. Трябва да има по-добра стиковка във функционирането на институциите.
 


Какви са основните проблеми, с които се сблъсквате като директор на Център за спешна медицинска помощ?  

Центровете за спешна медицинска помощ са лечебните заведения, на които държавата, в лицето на Министерство на Здравеопазванео трябва да обръща особено внимание. Те са част от системата за национална сигурност при бедствия и аварии и поради тази причина трябва да се подсигури необходимият им материален, финансов и човешки ресурс.


Трябва да се отдели внимание на добрата осигуреност с медицинска апаратура, техника и подходящи автомобили и кадри.
 


Независимо, че миналата година от здравното министерство бе заявено, че няма да има съкращения, 15 % от работещите в сферата на спешната помощ бяха съкратени. С намаляване на работното време от осем на седем часа, се намаляват и дежурствата на екипите ни. В момента ние изпитваме сериозни затруднения с недостига на специалисти. Ако един служител излезе в болнични или отпуска се получава дисбаланс. За сформиране на един екип са необходими по 6 човека от всяка длъжност.
 


Огромен проблем, с който се сблъскваме, са  и несвойствените дейности, вменени на екипите за спешна медицинска помощ.
 


На фона на недостига на персонал ние трябва да извършваме несвойствена дейност като транспорт на пациенти с хронични бъбречни заболявания, нуждаещи се от хемодиализа. Този проблем може да се реши много лесно от Министерство на Здравеопазването. Средствата, които се отпускат на нас, могат да се дадат на центровете за хемодиализа и те да организират транспорт на болните си. Те познават болните си, знаят при кои пациенти заболяването прогресира и ще се нуждаят от хемодиализа в бъдеще. В момента ни се налага да транспортираме пациентите на хемодиализа с линейките, които не са пригодени за превоз на пътници и това е изключително неудобно за тях.
 


Друга такава несвойственна дейност е транспортът на психичноболни пациенти. Тези от тях, които са агресивни и съответно опасни за себе си и за околните се въдворяват за лечение по специален ред, с решение на районния съдия.
 

 

Транспортът на кръвната проба за алкохол или упойващи вещества, в момента също се извършва от екипите на спешна помощ. Необходимо е кръвната проба да се вземе от наш екип, да се опакова по надлежния ред, но транспорта на пробите за кръв може да се извършва от самите полицаи.
 


Въпреки многократните разговори, конкретни действия за разрешаване на проблемите не са предприети.

Продължение на интервюто, можете да видите тук.