Д-р Николай Шарков е специалист по „Детска дентална медицина” и „Обща дентална медицина“, магистър е по „Стопанско управление”, специалност „Здравен мениджмънт”. От 1989 г. е преподавател по детска дентална медицина в Медицинския университет, София. От 2005 г. изпълнява длъжността председател на Българския зъболекарски съюз.
Освен това д-р Шарков е член на: Българското научно стоматологично дружество, Европейската академия по детска дентална медицина, Британското общество по детска дентална медицина, Международната дентално медицинска академия, както и съосновател и вице президент на Балканското стоматологично общество.
От септември 2009 г. е член на Комитета за комуникация и подпомагане на членството на Световната зъболекарска федерация, а два месеца по-късно е избран и за член на борда на Съвета на европейските зъболекари, който играе роля и на консултативен орган на Европейската комисия по въпроси, свързани с денталната грижа за населението.

 

Специално за Puls.bg д-р Шарков отговаря на въпросите ни за здравната реформа в един рядко споменаван сектор като денталната медицина, какво е направено, какво предстои да бъде направено и къде се крият основните проблеми на сектора, както и можем ли да бъдем доволни от нивото на дентално здраве на българина в момента...


 

 

Д-р Шарков, какво се случи от началото на здравната реформа от 2000 г. до сега в здравеопазването в сектора по дентална медицина?

Двете направления в медицината – медицина и дентална медицина -  в задължителното здравно осигуряване и въобще в здравеопазването се развиват и вървят по корено различни пътища. В задължителното здравно осигуряване в системата на дентална медицина е безкрайно демократична. Системата на дентална медицина е базирана на европейски принципи на задължителното здравно осигуряване.


Защо базирана на европейски здравни принципи? Можем да обобщим. В Европа има три основни вида задължително здравно осигуряване. Холандия, която се дава като пример за здравеопазване и за задължително здравно осигуряване, в сферата на денталната медицина отделя 0,00 Евро за своите граждани. А България още в 1999 г. пое риска да има дентална медицина в задължителното здравно осигуряване. И за да го направим адекватно за нашите граждани, ние изведохме няколко основни принципа.
Първият принцип е, ако се дават пари за здраве на устата и зъбите, то тези пари да следват пациента.. Второ – по всяко време пациентът може да избере зъболекар, той не е ограничен в срокове да бъде при някой колега. Пациентът може със здравноосигурителната си книжка днес да се лекува при един зъболекар, утре при друг и да ползва своите права на здравноосигурен. Така и здравноосигурителната книжка получи стойност. Ако всеки един здравноосигурен се замисли какво му носи здравноосигурителната книжка, ще установи - на практика нищо, освен ако не сменя личния си лекар, когато има един формален акт на записване при нов. Всяка година в здравноосигурителната книжка се описва това, което здравноосигуреният получава от здравноосигурителната каса. Тези данни се подписват и се подпечатват от лекуващия лекар по дентална медицина. 


Получават се три съществени момента: първо, парите следват пациента; второ, здравната книжка документира, че не са похарчени обществени пари напразно; трето, което е изключително важно, изведохме приоритетна група в денталното здравеопазване – децата на България, децата до18-годишна възраст. На тях се полагат повече и по-разнообразни дейности, отколкото на възрастните. На практика при децата с един преглед и четири дейности се покриват почти изцяло нуждите от лечение, защото се лекуват и кариесът и неговите усложнения, както на временното, така и на постоянното съзъбие. Освен това при децата, които са настанени в Домове за деца, лишени от родителски грижи, необходимите дейности се покриват изцяло. Децата с психични проблеми имат възможност да се лекуват под обща анестезия и при тях даже няма ограничение в броя на дейностите в пакетите. Всичко това означава, че при децата сме направили максималното от скромния бюджет, който се отделя за дентална медицина.
За да сме конкретни, бюджетът за дентална медицина за тази година, 2010 г., е 91 млн. лева, който се усвоява изцяло регулярно.


За възрастните обаче пакетът е безкрайно недостатъчен. На практика тези, които плащат осигурителни вноски получават един преглед и две дейности. Две дейности, които се свеждат до две пломби, две екстракции или комбинация от тях. Можем да кажем, че държавата е длъжник на възрастните. Лошото е, че по данни вече 1 700 000 българи не се осигуряват, което носи шок в системата на здравното осигуряване. Здравните осигуровки на децата и пенсионерите са покрити от държавата. Друг е въпросът дали държавата своевременно изплаща задълженията си към обществената институция Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). На този фон Българския зъболекарски съюз (БЗС), естествено заедно с НЗОК, постигна изброените позитиви.


Въведохме и още един елемент. Ако някой мисли първично, би казал, че това е елемент, който е в ущърб на пациента, но самите пациенти са осмислили вече необходимостта от  доплащането при извършване на услуга от лекаря по дентална медицина. Доплащането в денталната медицина на дейностите, които се покриват от НЗОК, е в символични стойности, които, извинявам се за грубия израз, се равняват на един-два пакета цигари, но това е истината. Казвам го не напразно, а първо защото при доплащането при нас има съпричастност на пациента към неговото лечение. Колкото и символична да е тази съпричастност, това означава контрол над извършената лечебна дейност. От друга страна по този начин могат да бъдат покрити скъпите консумативи и материали, с които се работи в денталната медицина.


Медицинската услуга при нас се определя от стойността на използваните консумативи и материали и стойността на лекарския труд. При нас стойността на труда на лекаря по дентална медицина е на изключително ниско равнище, сравнен с изцяло частните услуги. Но ние сме поели тази социална функция, защото се съобразяваме с нашите пациенти и това изрично е записано в устава на БЗС. Цените на услугите по здравна каса не са дъмпинг на частния пазар. Това е социална роля, която БЗС и неговите членове са поели върху плещите си. Между другото всяка година нараства броят на случаите на договаряне с НЗОК и в момента от 8300 зъболекарски практики има 5600 приблизително, които са със сключени договори с осигурителната институция.


За да допълня общата картина, ще подчертая нещо много важно. Само 20 % от децата посещават зъболекарските кабинети. Подобно е положението при възрастните, само 18 % от възрастното население ползва здравноосигурителните си права. Дали причината е защото не се заплащат здравноосигурителните вноски или е друга, можем само да гадаем.

NEWS_MORE_BOX



Още 1999 г. БЗС връчи един доклад на управляващите, на изпълнителната и законодателната власт, експертен доклад, в който още тогава подчертахме, че са необходими половин милиард лева за изцяло осигуряване на най-необходимите дентални дейности за населението. Сега сумата е нараснала, за да запазим здравето на българина такова, каквото беше през 1999 г. Този доклад най-вероятно събира прах. Там обаче повечето неща, които бяха залегнали, бяха изпълнени от ръководството на БЗС, от което съм удовлетворен и мога да кажа, че изпреварихме другото направление в медицината. И тук не става въпрос за съревнование. Отнася се до важни неща, които касаят здравето на българските граждани. 


91 млн. лева са определени за дентални дейности тази година, вероятно такава ще бъде и сумата през 2011 г. В здравното осигуряване за 91 млн. лева ще даваме пак това, което сме давали досега: един преглед и четири дейности за деца, един преглед и две дейности за възрастни. 


Не съм доволен от това, което се отделя за възрастните, дължим им много повече. Да не говорим, че населението над 60 години, пенсионерите в България, са 2,5 милиона по статистика. Тези възрастни се нуждаят от протезиране, а липсата на зъб, както съм подчертавал и в парламента, и пред Министерство на здравеопазването, и пред НЗОК, е инвалидизация. Инвалидизация от гледна точка на дъвкателен акт, който се нарушава, от гледна точка на говор, да не говорим за естетика. И тази инвалидизация трябва да се вземе предвид. Но изчисленията ни направени заедно с водещи специалисти на съюза се свеждат до една и съща цифра: най-социалната протеза струва 200 лв., като се включи минимален труд на зъболекар и зъботехник и естествено материалите и консумативите, които не са евтини. От тук за тези 2,5 млн. възрастни, от които 1,5 млн. души се нуждаят от една, а половината от тях и от две протези, се образува колосална сума, която трябва да отдели държавата... Но чест прави на малка България, че има дентална медицина в задължителното здравно осигуряване, което други развити европейски държави не си го позволяват.


Втора част на интервюто.