Д-р Николай Добрев е  директор на Фонд за лечение на деца в чужбина към Министерството на здравеопазването, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
 


Обяснете каква е дейността на Фонда за лечение на деца в чужбина?

Организацията се занимава с изпращането на деца за лечение в чужбина, както и с подпомагането при лечението им в България при определени условия.
 Нормативната база е подробно отразена в уебстраницата на организацията и е достъпна за всички, които се интересуват от нашата дейност.

Трябва да се отбележи, че Фондът за лечение на деца в чужбина не взема отношение по медицинската целесъобразност. Тава решение взема Комисията за лечение на български граждани в чужбина, която е към Министерството на здравеопазването.

Ние се занимаваме предимно с организационното и финансово подпомагане при изпращането на тези деца. Т.е. първо трябва да имаме решение от комисията, че дадено дете трябва да замине за лечение в чужбина, и след това се намесваме ние. Често хората не разбират разликата между комисията за лечение в чужбина и нашата организация.


Какво според вас, д-р Добрев,  е актуалното състояние на здравеопазването?


Трудно може да се дефинира актуалното състояние на здравеопазването му в момента. Ние имаме много добри специалисти, особено в областта на детската хирургия, имунология, детската хематоонкология и т.н. Нашите специалисти са на много високо ниво. За съжаление има спадане на нивото в т.нар. среден ешелон и доболничната помощ и често болните не получават най-добрите медицински и здравни услуги.


Какви са причините за това?


Причините са комплексни. По отношение на материалната база с малки изключения може да се твърди, че има нова и модерна апаратура. За съжаление в редица случаи няма кой да работи на нея. Въвеждането на системата за следдипломна квалификация смъква желанието на специалистите да се самоусъвършенстват.

Вторият момент е липсата на достатъчна мотивация по отношение на финансирането и, естествено, много наши добри специалисти излизат да работят в чужбина.

Ние с лека ръка отхвърлихме една съществуваща система на здравеопазването, която независимо от многото недостатъци, имаше и редица положителни страни. Поради намаляването на персонала и специалистите в болниците се снижава и качеството на здравеопазването. Но основният проблем остава недофинансирането.


Какво се случи и какво не се случи през изминалия мандат?

Първо, реформата на здравеопазването не се случи. Още повече че тази реформа никога не е имала ясни и точни цели, въпреки че има здравни стратегии, които са твърде общи.

Важно е да се види какво се е случило преди това – реформира се доболничната помощ, а болничната остана същата и това създава объркване сред пациентите. Здравеопазването просто се движи по инерция от предишните години. Много неща не се случиха.


Здравеопазването е пряко свързано с икономическото състояние на една държава. Колкото е по-икономически обезпечена една държава, толкова здравеопазването е по-добро и по-социално. За съжаление България не е сред икономическите сили. Трябваше първо да се въведе здравната карта, която още се изработва.

Не се реши кардинално въпросът за финансирането на различните болници. В момента болниците се финансират основно от здравната каса. В този смисъл трябва да има едно смесено финансиране.

Допълнителните здравноосигурителни фондове имат огромно значение, само че те не се популяризират. Има един пакет от задължителни здравни услуги, които предоставят НЗОК и министерството, а допълнителният фонд трябва да предоставя някакви „екстри“, за които се плаща. При плащане на вноска в допълнителни здравни фондове пациентите трябва да получат нещо повече от това, което предлага задължителното осигуряване. Но де факто пациентите не получават нищо.

 



Искате да кажете, че частните дружества дублират функцията на здравната каса?

Да, точно така. Редица частни здравноосигурителни фондове разполагат със свои болници, в които работят по-добри специалисти, тъй като и заплащането там е по-добро, и има нещо, което се доближава до това, което трябва да се получи при здравното осигуряване. Често обаче пациентите доплащат в тези частни болници.

Навсякъде допълнителното здравно осигуряване съществува. Въпросът е какво се включва в него. В Швейцария например има едно задължително здравно осигуряване, което се плаща от цялото население. Ако пациентът желае допълнителни услуги, като преглед от определен специалист или по-комфортна стая, се заплаща допълнителна осигуровка.

На т.нар. приоритетни направления също не бе отделено необходимото внимание и не се положиха достатъчно усилия за развитието им. Когато едно направление е приоритетно, каквито са онкологията и детското здравеопазване, основният финансов ресурс трябва да се насочи в тази посока. Това обаче не се случва.


Д-р Добрев, какви са проблемите в здравеопазването от гледна точка на вашата организация?


Нашата организация е много малка и се нуждае предимно от административен капацитет. Ние се стремим колкото се може повече чуждестранни специалисти да идват да лекуват у нас, в нашите болници. Това е значително по-евтино, а и по този начин нашите специалисти започват да се обучават. Това ще позволи в по-далечен план финансирането или обучението на наши кадри в чужди болници и при водещи специалисти от световно ниво.

Финансов ресурс за изпращане на деца за лечение в чужбина засега има. Независимо от кампаниите и широко разпространеното мнение, ако децата отговарят на определени условия, те заминават. Но за заболявания, които могат да се лекуват и на територията на страната или са нелечими и за които не може да се помогне и в чужбина, не е редно да се хабят ресурси.


Как си представяте българското здравеопазване след 5-10 години?


Като членове на ЕС, нашето здравеопазване трябва да започне да се изравнява като стандарт с европейското. В този смисъл считам, че ние имаме едно по-добро бъдеще. Остава въпросът как ще го достигнем. Събираемостта на здравноосигурителните вноски все още е много ниска. Трябва да се втълпи на хората, че който не си плаща здравната вноската, ще бъде лекуван, но в по-ниска категория болници. Той пак ще получи здравна помощ, но само пакета здравни услуги, който му е гарантиран от държавата.