Д-р Христо Хинков е психиатър с над 30 години стаж, завеждащ секция "Глобално психично здраве" към НЦООБ, експерт по обществено здраве към Отворено общество. В периода от 1997 до 2001 г. е председател на отдел в Министерството на здравеопазването.  След 2001 г. е заместник-директор на НЗОК. От 2002 г. се занимава с проекти и стратегии в
областта на психичното здраве. Има ясна позиция и отношение към реформата, протичаща в системата на здравеопазването още от създаването на Българския лекарски съюз.



Д-р Христо Хинков, какво според Вас е актуалното състояние на здравеопазването в момента?

 


Здравеопазването ни в момента е отново на кръстопът. Имаше един тласък на реформи в периода 1997-2001 г.

След този период на фундаментални промени, които бяха започнати в нашето здравеопазване, системата беше коренно променена. Бяха въведени елементи на пазарен принцип, беше променена изцяло системата на продаване и на купуване на медицински услуги. Всичко това набра инерция до 2002 г.

През 2003 г. този процес започна да се забавя и имаше конкретни спирания на реформаторската тенденция с промени на законодателството. Спря процесът на приватизация на лечебните заведения, който беше заложен в концепцията за реформа. Бяха направени и редица промени в нормативната уредба.

На практика замисълът на здравна реформа от този период беше осуетен.

За сметка на това не беше предложена нова стратегия, макар че много се говореше за това. Предишният министър на здравеопазването, д-р Желев, имаше такава стратегия, но тя не можа да види бял свят.


Защо не беше приета стратегията на бившия министър на здравеопазването?

 



Тази стратегия беше предложена в парламента, но най-вероятно, по технически причини не беше приета.
 

Самата стратегия имаше редица пропуски и имаше какво да се желае в развитието й. Аз имах възможността да я оценявам по линия на „Отворено общество“ и смятам, че като цяло не беше удовлетворяваща.
В момента обаче няма ясна концепция как трябва да продължи занапред промяната в здравеопазването.

Това е и най-големият проблем, защото една здравна реформа не може да има само положителни черти, но въпреки това трябва да бъде проведена. Трябва промените да бъдат доведени до край.

За съжаление, в България моделът на здравна система, който беше заложен, не можа да бъде довършен докрай. Сега се търси начин да се разработи цялостна нова концепция за реформата.
 


Какво трябва да се промени в системата здравеопазването, за да бъде адекватна на сегашния момент ?

 


Аз съм на мнение, че ако нещо не е довършено, първо трябва да се довърши и тогава до се коригират несъвършенствата.
 


Тоест, на първо място трябва да се довърши реформата, която започна в периода 1997-2001 г.?


Точно така. Трябва да се започне с изправяне на грешките, които бяха допуснати през годините.
 


Д-р Хинков, кои са основните грешки, които бяха допуснати по време на здравната реформа?
 


Едно от първите решения, което взе правителството на НДСВ пред 2001 г., беше спиране на процеса на приватизация и въвеждане на ДДС за лекарствата.

Тези стъпки промениха драстично насоката на здравната реформа.

Спирането на приватизацията на лечебните заведения спря целия процес на реформа. Въвеждането на данък добавена стойност върху лекарствата промени взаимоотношенията вътре в самата система – създаде натиск върху хората, натовари пациентите с допълнителни плащания и това се отрази на възможностите им да участват активно в лечебния процес.

Това са конкретните грешки, които трябва да се коригират.

 

 

Продължение на интервюто с д-р Хинков, можете да видите тук.