Адриан Стоев, д-р по педагогика, зам- председател на Българска Асоциация ДИАБЕТ и председател на Форум „ДИАБЕТ” – София. 35 години е диабетноболен, а от 1990 година се занимавам с обществена дейност, като член на ръководни органи в  обществени организации на диабетно-болните.  Пациентските и обществени организации от 20 години защитават  правата на диабетиците и се борят за осигуряване на по-добър живот, по-ефективна профилактика и лечение на диабета и всички негови усложнения.


1. Какво е актуалното състояние на здравеопазването у нас?


Здравеопазването в България се управлява от аматьори, които еспериментират разни непроверени реформи на гърба на пациентите и рискуват тяхното здраве и живот, без някой да е отговорен за допуснатите грешки, работейки „на парче” – без ясна стратегия за близките 10-20 години.

Ежегодно състоянието на здравната система се влошава, като се увеличават рестрикциите за пациентите, бумажтината и бюрокрацията.. За сметка на характерното за България до 1989 година здравеопазване – напълно „безплатно”, с много високо качество и професионализъм, с подготовка на съвременно европейско ниво и дълбоко хуманно отношение към всеки пациент. Поне това бе характерно за голяма част от българските ендокринолози и специалисти в областта на диабета. Здравната реформа, фармацевтичните фирми и „търговските дружества” превърнаха болшинството от лекарите в търговци, търсещи само максимална изгода за себе си от пациента.
 



2. Какво не се случи този мандат?


Вместо да се внедряват най-добрите и доказали се в света системи на здравеопазване – като в Дания, в Германия и други, тук се работи на парче – възникне някакъв проблем и се  търси неговото временно решение.   А когато се прави „нещо”, то не се обмисля и въвежда планово, постепенно, с всички необходими компоненти, а се въвежда аматьорски хаотично, с много демагогия и обикновено поражда нови проблеми... Както стана с Позитивния лекарствен списък напоследък.


3. Какво според вас е необходимо да се случи през следващия мандат?


През следващия мандат (поне в областта на диабета) трябва да се приеме дългосрочна програма и стратегия за справяне със започналата вече в цял свят пандемия от диабет, която ще изисква огромни средства, непосилни за повечето страни в света, да не говорим за бедна България.

Трябва да се изготви Национален диабетен регистър на всички регистрирани болни от диабет.

Трябва да се наблегне на обучението и здравната просвета сред цялото население за здравословния начин на живот и хранене.

Трябва да се разкрият поне областни диабетни центрове за обучение, комплексно лечение и профилактика на диабета и всички свързани с него увреждания – ретинопатия, полиневропатия, нефропатия, диабетно стъпало, макро- и микро-ангиопатии, сърдечно-съдови увреждания, атеросклероза, метаболитен синдром и други.

Да се обучат всички пациенти сами да контролират диабета си, като им се осигурят и достатъчно тестове за самоконтрол, съобразно нуждите на провежданото лечение.

При интензифицираното инсулиново лечение да започне постепенно въвеждане (според нуждите) на инсулинови помпи.

Да се осигури възможност за системно контролиране на всички диабетни усложнения и се провежда своевременна и адекватна вторична профилактика и лечение, а не да се инвалидизират болните.



4. Какъв е водещият проблем и от какво се нуждае здравеопазването в момента?


Нуждае се от цялостна ефективна здравна стратегия и програма с приоритети за близките 20-30 години и акцент върху профилактиката и навременното ефективно лечение, но не толкова демагогска, неясна и краткосрочна като тази,която изготви МЗ. Необходимо е „търговците да излязат от храма...” и в здравеопазването да се даде акцент на болния, на хуманното отношение, на ефективното (а не на най-скъпото и изгодното) лечение за всяка болест.



5. Как си представяте българското здравеопазване в обозримо бъдеще - през следващите 5-10 години?


Зависи от това кой  го прави!


Ако остане сегашния „търгашески” модел – все повече хора ще трябва да плащат все повече пари, за все по-некачествено лечение. Има подозрения, че някои нови болести (напр. „Свинския грип”) се създават изкуствено, от фирмите, които са подготвили предварително лекарства за тях и печелят от страданието на хората.


Ако се върне хуманността и етиката в лекарите и се акцентира на профилактиката, високата здравна култура сред населението, всеобщата дастъпност да най ефективното  лечение. Ако се въведат единни медицински стандарти за добра клинична практика  в цяла Европа, а защо не и в цял свят? Тогава България и да не иска ще трябва да приравни своята здравна система към Европа и ще имаме шанс за по-качествено здравеопазване.

Затова се моля и се боря с държавната бюрокрация това да стане по-бързо, докато все още има българи, които разчитат на лекарска помощ и се надяват да живеят по-дълго (но и достатъчно качествено), а не като инвалиди – каквито прави повечето диабетици днешната българска държава и така нареченото българско  „здравеопазване”!