Кога поставянето на чуждите нужди преди нашите собствени е нездравословно, пагубно за нашето емоционално и физическо здраве? Жените следваме този модел на поведение и избор под претекста - „Ако не съм аз, всичко ще се разпадне“; „Важното е всички (близките, приятелите, любимите ми хора, подчинените ми) да са добре!“, „Така постъпват добрите хора/жени. Не съм егоист“.
 
Пример за този стереотип е жената, която остава дълго след края на работния ден, за да помогне на колеги, които не смогват, която поема работни смени по време на празниците или жена, която не изтъква и омаломажава своите успехи, защото не иска „на някой да му стане неприятно“.
 
Този моделът при българката е често срещан в ролята ѝ на майка, съпруга. При нас битува представата, че е нормално майката да не смогва да се нахрани, наспи, заради грижите по семейството в комбинация или не със служебните задължения. Често се среща явлението жената да не отделя време за спорт и друга грижа за себе си, за дейности във връзка с нейните интереси и развлечение, откакто е родила. Тази жена се чувства ужасно гузно да остави детето на гледачка или да изиска близък да поеме грижите за детето за 2-3 часа през седмицата с тази цел. Друг е въпросът, че най-вероятно и среща известен натиск и неразбиране за това естествено човешко право в нашите средата си. Друг пример е жената, която се притеснява да сподели на приятеля или съпруга си, че например не се чувства добре при даден негов избор или пасивност, свързана с ежедневните ни и други задължения, за да не го разстрои. По принцип жените по рядко казват директно „не“ на любимия си от страх да не наранят чувствата му, дори това да ги обрича на излишен стрес, което също е пример за приоритизиране на чуждите нужди и поемане на отговорност за чувствата, мислите и действията на другите. 
 
Проблемът е, че когато жените се грижат за другите, пренебрегвайки себе си, това наранява всички замесени и несъмнено води до прекомерен стрес и бърнаут. Например, ако майката е нещастна и изтощена, това влияе зле на детето ѝ. Тук не говорим за обичайната и нормална подкрепа на близките, а по-скоро за онази екстремна саможертва, водеща до опасен дисбаланс за всички замесени. Трябва да приемем факта, че само когато сме задоволили своите базови нужди, можем да си позволим да помогнем на другите и то само тогава, когато нашата помощ няма да ги накара да започнат да разчитат на нас и да продължат с вредните си навици, знаейки че ние ще оправим нещата. Много често българката търпи редица лишения, за да помогне финансово сина си и новото му семейство, защото, директно казано, те са финансово безотговорни и харчат повече, отколкото печелят. Този тип помощ уврежда всички, защото синът загубва стимул да си направи бюджет, знаейки че може да разчита винаги на майка си, а майката от своя страна продължава с лишенията, мислейки че му помага. 
 

Жените в нашата култура

Жените са учени от крехка възраст, че са морално и етично отговорни да пренебрегват своите нужди, време, енергия, идеи, цели, мечти за доброто на останалите в семейството. В някаква степен това е естествено – например при отглеждане на бебе. Но, ако непрекъснатото жертване в името на другите доведе до депресия, тревожност, стрес, панически атаки и други проблеми, тогава е време да кажем „Стоп“. Разбира се, има и много мъже, които страдат от същия проблем, но жените са културно индоктринирани да развиват тази роля.
 

Защо пренебрегваме себе си

Едно от най-големите предизвикателства, което пречи на жените да се погрижат за себе си е чувството на вина, че са се осмелили да се погрижат за себе си вместо да отдадат всичките си сили за деца, съпрузи, родители, колеги и т.н., както „обществото изисква“. Истината е, че жените изпитват много повече вина от половинката си, когато полагат грижи за своето спокойствие и емоционално здраве. Освен това една от главните причини жените да получават по–ниски заплати от мъжете за същото количество и качество на работа е, че жените много по-рядко изискват повишение на заплата си от работодателя и изпитват притеснение да преговарят за нея. Това не е учудващо, след като ежедневно сме атакувани от скрити или директни съобщения, които ни окуражават да пренебрегваме своите нужди пред чуждите и да се чувстваме гузни, когато отделяме време за себе си. Примерите могат да се дадат от най-първичните ни потребности: от храненето и нуждата от почивка и релаксация. Стереотипни фрази като „тръгнала по магазините“, „отишла на масаж и на маникюр“ често имат негативна конотация. Като че ли много хора вярват, че ако жената се грижи за себе си, значи не й оставя достатъчно време да бъде добра майка, домакиня или служител. Но истината е, че грижата за себе също така е и грижа за другите, защото ни помага да сме по-ефективни в контактите си с другите, в това число и когато им оказваме съдействие и помощ.
 

Как да преборим чувството на вина?


Може да превъзмогнете чувството на вина като вземете решение, че е най-добре за всички около вас, ако вие сте добре -  спокойна, добре отпочинала и че да се грижите за себе си не означава, че сте нарцистична натура или егоист по никакъв начин… Самият факт, че изпитвате вина говори за вас много. Жената, която е фокусирана на първо място върху себе си рядко се влияе от чуждото мнение, цели и проблеми. Това я прави по-успешна и много по-ефективна, когато реши да дава на хората около нея.
NEWS_MORE_BOX
 
 

Грижата за себе си е инвестиция

Вашето време и енергия са ограничени ресурси, като парите в банковата сметка. Не може да давате повече отколкото имате, защото ще „фалирате“. Не може да инвестирате парите си и да получите доходност от тях, ако ги раздадете напълно, нали?! За да може да давате на другите от своите лични ресурси като енергия, внимание, компетентност, трябва да можете да съхранявате и подновявате тези лични ресурси.
 

Ненавистта като неочаквано следствие

Когато се раздавате прекомерно заради чувството на вина, помислете за риска в следствие на това да се дразните и да изпитате ненавист към хората около вас. Много е неприятно, когато някой ви помага и индиректно ви напомня, каква жертва прави за вас. Това не е благоприятно поведение за никой. Истината е, че ако се раздавате прекомерно, пасивният гняв и ненавист са неизбежни. Тези чувства се пораждат от това, че се чувстваме използвани, въпреки че помагаме по свое желание. Ако имате такива чувства, най-вероятно спадате в категорията на прекомерно раздаващите се.
 
Грижата за себе си изглежда различно за всяка жена: от възможността да се наспим достатъчно до това да бъдем напълно откровени с половинката си и да го оставим да поеме отговорност за чувствата си. Замислете се за всичките случаи,  когато  казвате „да“ на някой, въпреки че ви се иска да откажете. Отказът да помогнете невинаги е нещо негативно и обикновено носи повече полза в дългосрочен план. Важно е да съумеете да видите ситуацията по друг начин. Казвайки „не” на колегата, който моли да му помогнете за пореден път да довърши работата си, вие казвате „да“ на това да прекарате повече време със себе, с децата и с близките ви и, същевременно, му отнемате възможността да се научи да планира по-добре времето си в бъдеще. Отказвайки да се нагърбите с цялата домакинска работа и изисквайки помощ от другите в семейството, вие казвате „да“ на спасяването на вашето спокойствие и съзнателно оценявате вашето време, енергия и нужди и, същевременно, учите децата си на труд и им показвате един по-здравословен модел на равноправни семейни отношения. 
 
Грижата за себе си може да бъде мощен начин да помогнем на хората около нас. Едно от най-обичните действия, които може да направите за близките си е да се погрижите за своето здраве и спокойствие.