Американски учени са установили, че децата, страдащи от аутизъм имат удължена латенция и намалена амплитуда на зеничния рефлекс към ярка светлина.

 

Изследователите провели опитно проучване, използвайки резултати от зенични рефлески при здрави деца и при такива с аутизъм.

 

Сравнявайки данните за латентността на зеничния рефлекс, авторите на изследването успели да идентифицират участниците с аутизъм с точност до 89.6%.

 


Амплитудата на свиване на зеницата дала още по-точна информация, определяйки с цели 92.5% точност, кои от изследваните доброволци са с аутистичен синдром

 

Аутизмът не е болест. Това е състояние, дължащо се на неправилно мозъчно развитие. Едно на 150 деца в САЩ развива аутизъм, като състоянието е 4 пъти по-често срещано при момчетата, отколкото при момичетата.

 

Характерно за аутистите е асоциално вътрешно вглъбено поведение, дълбока и лесно наранима емоционалност, както и слаба познавателна (когнитивна) способност. Често те не гледат хората в очите и не отговарят на името си. При все това интелектуалните способности са неувредени, а някои области като разграничаване на цветове и запаметяване са свръхестествено развити.

 

Учените, провели експерименталното проучване обясняват, че при децата с аутизъм латенцията на зеничния рефлекс в светла обстановка е 240 мс, а при тези от контролната група, латенцията е 210 мс.

 

На тъмно латенциите били леко по-къси и при двете групи, но зависимостта се запазила.