Зависимостите към наркотични вещества, както и към всичко останало – като към хазарта, рискованото поведение, дребни кражби и за каквото още може да се сети човек – е обект на психиатрията.
Както при повечето психиатрични заболявания, така и при зависимостта, особено към определено вещество, за възникването ѝ значение има комбинираното действие на няколко фактора. Те са както генетична предразположеност, нормални вариации във функционирането на невроните на молекулно ниво, особености на характера и темперамента и влиянието на обществото върху индивида.
Пристрастяването към наркотични вещества обикновено има пагубен ефект не само върху всички сфери от живота на зависимия и здравето му, но и нерядко върху живота и съдбата на неговите близки.
Често злоупотребяващият е достатъчно наясно, че с действията си нанася сериозни и дори непоправими щети, но въпреки това продължава. Случва се и човек, отказал наркотиците и стоял настрана от тях дълги години, пак да се изкуши и да започне. Тези особености в поведението на зависимите озадачават околните и понякога те подлагат на съмнение силата на волята и характера на болния от зависимост.
Реалността обаче е такава, че зависимостта към наркотици е заболяване, причиняващо измерими промени в определени мозъчни центрове и за съжаление не всичко е под контрола на волята.
Сред най-коварните черти на зависимостта към наркотици е често завръщащото се желание за наркотика, дори и след много години на въздържание, както и способността на пристрастените да откликват на това желание, въпреки че то води до сериозни последици – включително и за здравето им, които нарушават качеството им на живот.
Пристрастяването се причинява от дълго-действащи промени във функционирането на мозъка като резултат от фармакологично причинено нарушение (продължителна употреба на наркотик), генетична предиспозиция и ситуационни асоциации от живота, които се свързват с употребата на наркотика (този механизъм се използва от мозъка за научаване на нови неща).
Ролята на допамина и глутамата
Съвсем повърхностно казано, допаминът има значение за „създаване“ на зависимостта към дадено вещество, а глутаматът – за изява и поддържане на поведенческите промени, свързани с търсене на наркотика.
Съществува такова нещо като мотивирано адаптиращо поведение. Лесно можем да го видим в търсенето на храна и партньорство и избягването на дискомфорта. Създаването на такъв модел на поведение изисква няколко неща – придаване на достатъчно значение на определения стимул (например глад, самота) и насочване на поведението в определена посока при установяването му.
Придаването на значение се нарича активиране на поведение и за него основна роля имат три зони в мозъка – амигдалата, префронталната кора и ядрото акумбенс. Амигдалата е свързана с предизвикващи страх стимули, докато ядрото акумбенс – с такива, носещи възнаграждение. Префронталната кора е отговорна за интензитета на поведенческия отговор към стимула.
Повишеното отделяне на допамин спомага за създаване на клетъчни промени, които водят до създаване на асоциации – така нареченият процес на учене. В момента, когато даден стимул вече е „научен“ допаминът се покачва не при появата на стимула, а по-скоро при разпознаване на признаци за това – т.е. повишените му нива сигнализират на префронталната кора за близка среща с известния стимул.
Например зависимият изпада в ситуация, която по един или друг начин асоциира с употреба на наркотика – забавление, място за срещи или пък е под стрес – и допаминът автоматично сигнализира на префронталната кора, че се подозира среща със стимула – наркотик. От тук насетне префронталната кора „поема щафетата“ и стартира сигнализиране с помощта на глутамата към амигдалата и ядрото акумбенс, с което започва и търсенето на наркотика.
При опити е доказано, че потискането на отделянето на глутамат предотвратява поведението на търсене на наркотик в такива ситуации.
С времето все по-голямо значение придобива глутаматът и все по-малко допаминът. Този факт, както и други клетъчни промени, засягащи сигнализирането, разкриват че хроничната злоупотреба с наркотика води до изменения в тези структури. Ето тези промени водят до пристрастеността, която трудно може да се поддаде на силата на волята.
