Първа част на материала

 

 


3. Телевизия


Продължителен престой пред телевизора, стрес от „слизането“ от екран на любимия сериал... Това могат да бъдат признаци на т. нар. пристрастяване към телевизията.

Според статистиката 12,5% от хората са пристрастени към телевизията, а до 70% от анкетираните смятат, че другите са зависими.

Някои видове пристрастявания се развиват като вид самолечение, казват експерти. Използваме ги като начин за справяне с негативизма или да притъпим емоции като тъга, самота или стрес. Понякога пристрастяванията просто ни помагат да се чувстваме спокойни или да се „изключим“ от проблемите за известно време. Такъв ефект има телевизията.

Проучванията показват, че хората се успокояват и се чувстват добре, докато са пред екрана. Зрителите са по-малко бдителни и тревожни и мозъчната им дейност е по-малко активна.

Според психолози поведение, при което хората разчитат на средства като телевизията, за да отнемат стреса, крие риск от зависимости.



4. Любов


Някои хора просто обичат да обичат. Учени изчисляват, че броят на американците, които са пристрастени към любовта, са между 5-10% от населението.

Да бъдеш влюбен създава чувство на вълнение, страст и привързаност. При зависимите разликата е в това, че те стават прекалено заети и дори обсебени от тези чувства. Вид любовно пристрастяване е, когато човек става обсебен от любовните си вълнения. Зависимите са склонни да разсъждават, че не могат да живеят без човека, когото обичат и че той е единственият им източник на щастие.

Друг вид любовно пристрастяване се случва, когато зависимият се стреми да възпроизведе емоционалната висота на нови отношения отново и отново. Когато сме влюбени, тялото отделя различни вещества, като допамин, заради които се чувстваме енергични, щастливи и мотивирани. Възможни са и по-високи нива на окситоцин, който ни дава чувство на привързаност.

Този ефект е по-голям в началото на връзката, което обяснява защо някои хора, които са „пристрастени към любовта“ непрекъснато търсят нови интересни любовни изживявания, за да възпроизведат тези ранни чувства отново.

Учените смятат, че има няколко особености, които могат да доведат до „свръх-грижа“ в любовта. Фактор могат да бъдат проблемни социални взаимодействия, ранен семеен живот и хормонален дисбаланс. Изследователи твърдят, че манията по идеализирането на любовта прави хората прекалено фокусирани върху нея.

Има ли общо между любовното и сексуалното пристрастяване? Както любовта, така и сексът води до промени в мозъчните процеси, но хората, пристрастени към любовта, не е задължително да са зависими и от секса. Въпреки че изследователите откриват случаи, когато хора са пристрастени и към двете, няма доказателства в подкрепа на тезата, че двете зависимости са свързани.

 


5. Негахолизъм - пристрастеност към негативни емоции


Навярно всеки е имал контакт с хора, които винаги са негативно настроени и намират недостатък във всичко положително. Всъщност се оказва, че някои от тях са пристрастени към негативизма - това поведение се определя като „негахолизъм“.

Хората, пристрастени към негативизма, виждат всичко в отрицателна светлина - перспективата винаги е мрачна. Негахолиците са склонни непрекъснато да се оплакват от проблеми, вместо да се опитват да ги поправят и решат. В повечето случаи търсят вината в околните и никога не изглеждат удовлетворени. Нещо повече, те често дори се стремят към негативни ситуации и отрицателна критика.

Пристрастяването към негативизма може да бъде дълбоко вкоренено и да е резултат от емоционална травма, обикновено заложена от детска възраст. Натрупването на негативни емоции, които „рисуват“ всичко в отрицателна светлина, е чувство, което понякога трудно може да се преодолее.

С помощта на близки или на разговори с психолог обаче, светогледът би могъл да се промени.

 

 

Трета част на материала