Зависимостта от храната може да сe нарече заболяването на 21 век. Съвременният човек непрекъснато яде. Без да има необходимост от калории. Периодът между храненията става по-кратък от два часа...

Често се случва да ни се яде точно определен хранителен продукт - не можем без шоколад или салам. Вероятно наистина имаме нужда от помощ?


Има ли я зависимостта от храната? Състоянието е болестно, когато има липса на воля да се спре консумирането на даден хранителен продукт, дори когато става въпрос за кратък период от време. Хапването му действа като успокоително и сънотворно вечер. В същото време има съзнание за пристрастеност и злоупотреба, изпитва се чувство на вина. Поведението наподобява други състояния на пристрастеност.

Подобна зависимост към храната е често срещана. Много засегнати успяват да намерят сили и да се справят с проблема си.

Причините за заболяването са от разнороден характер. Възможно е повишеният апетит към определена храна да се дължи на хормонални нарушения, както и на психични заболявания, стрес, наследственост или на лоши навици. При всеки отделен случай е необходимо да се намери действителната причина за появата на зависимостта към храната от специалист и да се предприемат последващи консултации за изясняване на състоянието. Терапията има успех тогава, когато се третират същинските причини. Не работи ли терапевтичния подход, значи има пропуск в установяването им и се изисква преразглеждането му.


Въпреки чувството за безнадеждност в началото и неспособността за самоконтрол при зависимост от храната, терапията може да доведе до желания финал. За целта естествено се налагат и определени усилия.

Лишаването от храна въобще е повече от нежелателно. Излишен стрес ще бъде и да се прекъсне хапването на храна, която носи удоволствие. Достатъчно ще бъде да се намали консумацията на съответния продукт. Необходим е определен подход, за да се откаже лакомството. То не бива да се спира от раз, а постепенно и по малко. Например, през деня се лишаваме от него, но можем да си го позволим в разумни количества вечер като награда за положените усилия. Да се намерят хранителни продукти, които да го заменят през деня също е път към успеха. Основното усилие обаче трябва да е насочено към откриването на други източници на положителни емоции – започнете да се срещате с хора, намерете си хоби, присъединете се към курс по интереси, трябва да намерите вашето занимание, което да ви носи същата „тръпка“ както хапването на любимото кулинарно изкушение.

Запасяването с храна трябва да се преустанови. Нека лакомството се купува едва след като свърши. Дори и да се изпадне в състояние на силно желание да се хапне от него, то ще бъде повод да се прецени дали си заслужава излизането само, заради това.

Препоръчително е да се изготвя списък при пазаруване, така ще се избегне закупуването на излишни количества вредна храна.

Да се замести храната с впечатления е един от начините да се избегне излишното хранене. Гледането на телевизия лесно предразполага към поемане на ненужни калории. Заниманията през свободното време с дейност, която не дава възможност да се съчетава с хранене, е решение. Например, поддържането на градина и отглеждането на цветя създава положително настроение, по-късно и удовлетворение, и изключва възможността за хранене.

Интервалът между храненията трябва да е 4-5 часа. Необходимо е да се контролира количеството на поеманата храна. Човек е сит, не когато се усети нахранен, а малко преди напълно да е удовлетворил глада си.

Храненето за уплътняване на времето като навик трябва да се избягва. Хранете се тогава, когато действително изпитвате глад. Често потребността от вода, например също провокира апетита. Отчетете времето, в случай, че не са минали 2 часа от последния прием на храна, значи не става въпрос за глад.

Повишаването на физическата активност събужда появата на истинското чувство на глад. Освен това, за да се чувствате добре на тренировки ще е необходимо да спазване определен режим, не е желателно два часа преди заниманието да се храните обилно. Приемът на храна веднага след тренировка също не е практика.

Храненето в компания провокира упражняването на самоконтрол и възспира поемането на прекомерни количества ядене.

В случай, че страдате от безсъние, стресирани сте, консумацията на храна няма да помогне, напротив ще задълбочи проблема. Така че потърсете друг начин да преодолеете трудното заспиване.


Когато се изпитва трудност в преодоляването на проблема, подкрепата от страна на компетентен специалист, ще е само от полза. Диетологът ще изготви подходяща програма, която е индивидуално насочена според особеностите на организма ви. Тези хранителни режими имат постепенен характер, така че допълнителното стресиране ще се избегне. Напротив, те ще допринесат за оформянето на полезни навици в храненето.
Възможно е да се наложи консултация с психолог, тъй като пристрастяването към храната може да се дължи на дълбоко емоционален проблем, който трудно би се преодолял самостоятелно. Правилният подход за справяне със зависимостта от храна бързо води до успех без да се преминава през период на отчаяност. И обратното, ако не се потърси решение, проблемът се задълбочава и впоследствие нанася трайни вреди на здравето.