Изобретателнoстта се определя като способността да ни хрумват нови и полезни идеи. Както и интелигентността, тя е способност, с която сме надарени в различна степен, дори и да сме далече от гениалността на великите художници, писатели и композитори.


Все по-често използваме и термина креативност – който е само наложила се чуждица, абсолютно равнозначен на родната ни книжовна дума – изобретателност – и в двата случая става въпрос за създаване на нещо ново. И то не се ограничава само в способността ни да рисуваме, планираме и т.н. а има по-широк аспект и се отнася за начина, по който живеем.


Учените разграничават два вида креативност – такава с малко „к“, която ни служи, когато се опитваме да измисли мил подарък или шега, и такава с голямо „К“ и която се отнася към написването на поема, измисляне постановката на научен експеримент и др.



Екип от учени, работещи в отдела по когнитивна невронаука към Харвардския университет, решава да проучи дали способността за изобретателно мислене може, поне отчасти, да се обясни с връзки между различни райони в мозъка.


В проучването участвали 163 доброволеца, които били подложени на т. нар. дивергентен тест – на всекиго от тях бил представян обект – например чорап – и били помолени да мислят за нетрадиционни начини за употреба на представените обекти. Докато участниците умували върху поставената задача, техните мозъци били изследвани с функционален ядрено-магнитен резонанс, който позволил да се определи кръвотока, съответно и активността, в различните зони на мозъка.

 

NEWS_MORE_BOX


Идеите на участниците били оценявани по креативност, като например идеята за използване на чорапа за топлене на крака била с ниска оценка, докато тази за използването му за филтриране на вода – с висока и т.н.


Анализът на данните позволил на учените да направят карта на високо-изобретателните връзки в мозъка, като предположили, че колкото по-активни са тези връзки, толкова по-изобретателен е и човек.


Използвайки тези данни, те създали предиктивен модел като първо анализирали мозъците на втора група доброволци, за да установят кои от тях имат по-активни изобретателни връзки, след което им дали задачи. Оказало се, че именно хората, оценени предварително като по-изобретателни, се справили в поледствие по-добре и на дивергентния тест.


Според авторите на проучването са необходими допълнителни изследвания за отговор на въпроса, който вълнува всички – може ли да се повлияе на изобретателната мрежа в мозъка? С други думи гъвкави ли са наблюдаваните връзки, или са относително статични. Става дума за това, можем ли да тренираме способността си да сме изобретателни, например чрез уроци по рисуване или нещо друго, както тренираме мускулите си при спорт?


За сега тези въпроси са без отговор, или както учените се шегуват – трябва да впрегнем собствената си изобретателност, в търсене на отговорите им.