Когато пушех и се опитвах да отказвам или поне да намалявам цигарите, аз много се измъчвах от желанието да пуша. Противно на всякаква логика, то се усилваше дори само при мисълта, че ще пуша по-малко. Материализираше се в тялото ми като нервност, неспокойствие, желание непрекъснато да правя нещо с ръцете си, празнота в стомаха, пресъхване на гърлото... Всички тези неприятни симптоми ме блокираха и ме караха да отлагам отказването за „по-нататък“: когато имам по-малко работа, или когато „оная семейна история“ се оправи, когато си взема отпуска, или по-добре след отпуската – да не си я развалям...

Трябваше да минат години, преди да забележа, че оправданията ми не просто са глупави - те ме караха да отлагам живота си. Освен това бяха напълно противоположни едно на друго, но аз ги приемах за валидни.

Понеже всички пушачи вярват, че пушенето им помага и при скука, и при концентрация; и при стрес, и при почивка; и за заспиване, и за събуждане, аз не можех да си представя как ще продължа да живея без да пуша. Какво щях да правя във всички онези моменти, в които цигарата беше моята опора, ако трябва да се лиша от нея?!

Но преди да отговоря на този въпрос, нека видим защо изобщо правя опит да отказвам цигарите! Защо искам да не пуша?

Най-естественият отговор е защото пушенето е вредно. То е причина номер едно за смъртност в западната цивилизация и това се знае от всички.
Освен това цигарите са скъпи. Един среден пушач (в България – с една кутия на ден) само за една година „изпушва“ минимум 1 800 лв. А кой пуши само една година? Впрочем, за кариерата си като пушачи – в рамките на живота си - ние „изгаряме“ между 50 000 и 150 000 лв.

Пушенето е гадно: миришем гадно – дъхът, кожата, косата, дрехите, къщата, колата... Пушенето е мръсно: фасове, мръсни пепелници, пепел и почернели стени, тавани и пердета...
Пушенето ни кара да се срамуваме и да се чувстваме глупави, без да има основателни причини и за двете. Всеки път, когато си единственият пушач в компания от непушачи и се чудиш какви оправдания да измисляш, за да излизаш да пушиш; когато детето или любимият те помоли да спреш да пушиш, защото иска да живееш; когато имаш само 5 лева и трябва да избереш какво да купиш с тях – цигари или храна, и купиш цигари... Във всичките тези ситуации ти се самосъжаляваш, може би се презираш и вероятно се срамуваш... Или просто гледаш да не мислиш какво правиш, защото ако помислиш честно, излиза, че си глупак.

Така че всеки пушач прави опит да откаже цигарите поради някоя от горните причини или поради комбинация от тях. Можем да добавим и позитивни цели: за да забременея най-после, или за да забременее жена ми; за да подсиля потентността си; за да се изчисти кожата на лицето ми; за да забавя остаряването; за да си сложа зъбни импланти; за да ида на екскурзия в Тайланд...

NEWS_MORE_BOX

 


Всичко това би трябвало да е достатъчна мотивация. Но ние започваме процеса на спиране на цигарите, освен с основателните причини, които изброих, и с убеждението, че на нас ни харесва да пушим и че цигарите ни вършат доста работа. Основно за контролиране на нервите и апетита, търпението и концентрацията, работата и почивката.
 
И ето тук се проявява „шизофренията на зависимостта“. Половината ти съзнание иска да не пушиш, а другата половина – да пушиш. От конфликта на тези две, напълно противоположни едно на друго желания, се поражда напрежение. Напрежението ни създава дискомфорт, кара ни да се чувстваме лишени, ограничени и непълноценни, тревожни и несигурни. А когато сме тревожни и несигурни, какво ни се прави най-много? Пуши ни се!

Ето как попадаме в състоянието: „Искам да пуша, въпреки че не искам да пуша.“ Това е моментът, в който призоваваме на помощ волята си, обикновено само, за да установим, че не работи. Да, може и да издържим известно време без да палим цигара, но в края на краищата „Искам да пуша“ надделява над „Не искам да пуша“. И понеже не искаме да се предадем, ние решаваме да запалим „само една“, за да „изпуснем парата“. т. е. решаваме да сме непушачи, които пушат само от време на време.

Всеки пушач поне веднъж се е качвал на тази „лодка“, само за да установи, че е пробита. След тази „само една“ цигара много бързо следва втората, после третата и накрая - неусетно или стремглаво, отново стигаме до кутия или повече на ден.

Свободата се крие в осъзнаването, че всички, тъй наречени ползи от пушенето, са чиста илюзия. Истината за пушенето са само недостатъците му. А кой човек би правил нещо, което му носи само вреди и никакви, абсолютно никакви ползи? Според мен глупакът. А според вас?


 

Първият текст от поредицата: Цигарите последното ни удоволствие