Формирането на речта е продължителен процес, който се изгражда в първите години след раждането. Процесът е индивидуален и зависи от ред фактори: социална среда, пол (приема се, че момчетата проговарят по-късно от момичетата), емоционален контакт с майката, физиологично развитие, функциониране на мозъка и др.
Необходимо е да се следи за процеса на формиране на речта при детето, да се стимулира да произнася звуци и срички, тъй като речевото развитите при детето се изгражда от общуването с възрастните.


За забавяне на речевото развитие се приема изоставането от нормалното за възрастта словесно изразяване до 4-годишна възраст. Децата, при които се наблюдава забавено речево развитие също придобиват умения да говорят, но много по-късно от връстниците си.

От овладяването на речта зависи общото психическо развитие на детето, както и изграждането на междуличностните отношения, заради което логопеди, дефектолози, психолози и невролози обръщат внимание на забавянето на  словесното изразяване при детето. От развитието на речта зависи и развитието на познавателните процеси: памет, мислене, въображение, концентрация.


Причините за задържане на речевото развитие

са различни. Могат да се разгледат в няколко групи:


1. Забавянето на речта може да е вследствие на липса на потребност от словесно изразяване. Причините обикновено са две: с детето не се разговаря, съответно то приема безсловесното общуване за даденост или обратното – отглеждащите го непрекъснато отгатват желанията на детето без да ги обсъждат с него и му предоставят необходимото, при което то няма потребност да изразява желанията и емоциите си с думи.



2. Възможно е да се дължи на забавен темп на съзряване на нервните клетки, отговорни за речта (в повечето случаи е заложено генетично и подобно късно проговаряне се е наблюдавало и при родител не детето).


3. Заболявания и поражения на мозъка (хипосия, травми, инфекциозни заболявания, прекарани вътреутробно, при раждането или в първата година).


4. Нарушения на слуха. Речта се формира въз основа на чуваната реч. При положение, че има проблем със слуха, възниква и проблем с възпроизвеждането на звуците и думите.


 
На какво да обръщаме внимание?
В първите осем месеца след раждането детето трябва да произнася различни звуци, например „а“, „м“, „е“, „б“ и др. В случай, че то не произнася звуци е желателно да се потърси специалист за консултация.


На възраст 10-14 месеца детето трябва да разбира, когато се обръщат към него. Проблем има, когато детето не откликва на повикване (в смисъл не чува, не разбира, че се обръщат към него, а не защото го прави „на инат“) или за да привлече вниманието единственото средство, което използва използва е плачът.


Във възраст 14-18 месеца децата разпознават предметите по наименование, както и могат да посочат съответния предмет на картинка. („Къде е мишката?“ „В къщичката.“)


Детето може да изпълнява команди на възраст 18-24 месеца и дори да се справи с определени прости задачи. („Донеси ми топката.“)


Между две и три години произнася отделни думи и фрази. („Хайде, да ядем.“ „Искам навън.“)


След 3 до 4 години формулира изречения от подлог, сказуемо и допълнение („Тати кара кола.“). Внимание трябва да се обърне в случай, че детето не може да формулира изречения и не произнася правилно повечето характерни за родния му език звуци.


Диагноза и терапия
Диагнозата обикновено се поставя на възраст три-четири години, когато речта би трябвало вече да е развита и е изпуснато времето за наваксване и корекция на процеса на формирането й.
Ето защо се препоръчва, особено при показания за проблеми при вътреутробно развитие на плода, тежко протекло раждане, неврологични прояви, да се отделя специално внимание на процеса на формиране на речта и при съмнения за проблем да се търси компетентен специалист за преодоляването му своевременно.

Диагнозата задържане на речевото развитие се поставя от опитни специалисти: психолог, невролог, логопед.

Преди да се предприеме терапия е необходимо да се установи конкретната причина за забавеното речево развитие.

Когато проблемът е психологичен – вследствие на дефицит на внимание от страна на възрастните, липса на потребност от разговор, то най-доброто решение е да се стимулира изразяването допълнително.
В този случай родителите би следвало да отделят максимално внимание на детето и да внасят емоционален аспект в отношенията с него. Налагат се и занятия с логопед и/или логопед-дефектолог.

Когато проблемът е от неврологичен характер, т. е. забавянето на речта е в резултат на мозъчна дисфункция, лечението се определя от невролог. Назначават се лекарства с ноотропно действие, които подобряват кръвообращението в мозъка и интегративната функция на мозъка. Възможно е да се използват и други методи за активизиране на отдела, отговорен за речта, което води и до нормализиране на познавателните процеси – памет и концентрация.

В случай, че забавеното развитие на речта се дължи на нарушен слух (глухота), детето следва да се обучава по специализирани учебни програми от ранна детска възраст.