Когато психиката ни рисува извън реалното и ни връща стабилната връзка с действителността. Така бих определа видяното от картините в галерия „Анима”. Двадесет и три на брой, които илюстрират неповторими субективни светлоусещания и връзки без те да могат да се предадат вербално.


Всъщност, идеята на арттерапията се заключава именно в това да използва материалното, хартията, боите, цветовете..., за да се излеят експресивно личните усещания и емоции като рефлексия на травматично събитие или безсилие, в което понякога ни поставя животът. А това може да бъде загуба на близък, работа, дом, липса на средства, твърде високи цели, които си предначертаваме, споменава в разговор проф. Миланова, ръководител на клиниката по психиатрия към болница „Александровска”.


А поводът, за да говорим за изкуство, арттерапия и психични заболявания е, представената във връзка с 10 октомври, отбелязван за Световен ден на психичното здраве от 1992 г., изложба „Многоликата човешка същност” с картини на хора, преминали през арттерапия в психиатричната клиника на УМБАЛ „Александровска“ и Държавната психиатрична болница, Раднево. Съхранявани грижливо за момент, в който обществото ще е готово да приеме човека със страдаща тъжна и неспокойна душа до себе си.


Инициативата за изложбата и реализирането й принадлежи на Националната пациентска организация и фармацевтичната компания АстраЗенека България със стремежа да се насочи общественото внимание към проблемите на хората с психични заболявания и към маргинализацията, на която са подложени.


Представата в обществото за хората с психични заболявания и за живота им, в повечето случаи погрешна, води до отхвърляне, затруднено общуване и изолация.


В същото време във всяко семейство има човек, който страда от психично заболяване. Цифрите са категорични, всеки пети от нас в даден момент от живота си страда от влошено психично здраве. 15% от населението показва симптоми на тревожни разстройства. Повече от милион души в страната ни страдат от депресия, по-често млади хора, включително и не по-малко деца.
 

 

А това за една малка държава като България е огромна цифра, особено имайки предвид, че голяма част от хората със симптоми не разпознават заболяването си, не получават грижа и остават на съдбата и собствените си сили да се справят с депресията, паниката или разстройството на настроението.
 


 

10 700 българи на година поспътват за лечение в психиатрични болници, като 1/3 от тях губят работоспособността си, 30% от тях са склонни да посегнат на живота си, казва проф. Миланова. Това са тежките случаи, тогава, когато заболяването се е задълбочило.
 

 

„Да инвестираме в психичното здраве” е мотото на таз годишната кампания на Световния ден на психичното здраве, защото, както казва Мишел Риба, професор по психиатрия от Мичиганския университет, няма здраве без здрава психика. А забързаното бездушно ежедневие, което нахълтва и обзема живота ни в постоянен наниз от разрешаване на задачи опъва понякога до краен предел нервите ни и подлага на изпитание психика ни. Всъщност, достатъчен е само един „препъни камък” или достатъчно дълго продължила криза, за да запрати стресираното ни същество в дебрите на депресията...
А решението понякога е лесно – да поговорим, да погледнем и да протегнем ръка.


И за да скъсим дистанцията помежду си на помощ ни идва изкуството.


Може би не случайно, някъде по времето на зараждащата се Втора световна война, арттерапията се поставя в клиничната практика при лечението на хора с психични заболявания във Великобритания и САЩ. Открили, че решаването на личните вътрешни конфликти понякога се постига много по-успешно чрез мобилизиране на собствения креативен поненциал и намиране на път за преодоляване на депресията или психичното заболяване. Практика, която от години се използва и в нашата психиатрична помощ.


Документи от история на изкуството показват паралел между изкуството и арттерапията. Велики художници много преди формулирането на термина арттерапия, обяснявят творбите си като резултат от собствени вътрешни образи, появили се подсъзнателно под натиска на действителността. Такъв пример дава известният испански художник Франсиско Де Гоя, който обикаля страната, за да изобрази настроенията на народа си в борбата за независимост срещу Франция, вследствие на което картините му от жизнерадостни и светли, стават наситени с песимистични дълбоки окраски.


Противоположен пример дава биографията на Едвард Мунк, чийто живот е изпълнен с трудности, здравослони проблеми и злоупотреба с алкохол, водещи го до психично заболяване и настаняване в клиника, където продължава да рисува.


Мексиканската художничка Фрида Кало започва да рисува след като преживява катастрофа, като споделя за творчеството си: „Не знам дали стилът ми е сюрреалистичен или не, но знам, че картините ми най-вярно изобразяват мен самата.” И може би най-вярно обрисува терапевтичното значение на рисуването: „Преживяванията, моето състояние на ума и дълбока реакция на случващото ми се в живота, всичко, това изобразявам във фигури, което същевременно е най-истинското и реално нещо, което мога да направя, за да изразя себе си, това, което чувствам дълбоко вътре в мен и от контакта ми с околния свят.

 

NEWS_MORE_BOX



Използвайки креативността от процеса на създаване на изображения, се постига усещане на удоволствие и удовлетворение за успешно себеизразяване. Така арттерапията поставя път към собственото себепознание, но и връзка с другите, дръзнали да станат свидетели на експресията на личните преживяванията.


И именно това се получава от 23 картини в „Многоликата човешка същност” с автори на възраст между 28 и 63 години. Вярно е, че между тях има професионални художници, но и студенти по зъботехника, строителни работници, бояджии, хигиенисти, компютърни специалисти и др. Всички те - потребители на психично здраве.
 

 

С изложбата психиатричната клиника на Александровска болница, Държавната психиатрична болница в Раднево, Националната пациентска организация и АстраЗенека България ни показват нужното място на хората с психични заболявания. Остава ние да отворим сърцата си и да намалим усещането им за изолация и откъснатост като ги приемем.
 

 

Puls.bg е медиен партньор на събитието.