Паметта може да бъде както ценно средство за нашето оцеляване и приспособяване, така след определени неприятни и оставящи трайна следи преживявания – може да доведе до посттравматичен стрес.
Тези спомени изграждат преграда, която дори може да накара страдащия да не желае да излиза от вкъщи и да осъществява каквито и да било социални контакти.
Опитите за промяна на паметта и спомените се извършват от години, легално. Правени са опити върху лабораторни модели, чрез изполване на лазерна терапия върху определени зони на мозъка, да се повлиява дългосрочната памет.
Други възможности са чрез използване на медикаменти, чрез които под влиянието на анестезия се „изтриват“ запаметени реакции, провокирани от изпитан страх или изпитана силна болка.
В университета в Кеймбридж, професор Ейми Милтън изучава различните видове памет и установява, че спомените могат да търпят значителни промени, като чрез методите, използвани от тях се постига терапия на посттравматичен стрес.
Методът EMDR - Eye movement desensitization and reprocessing представлява „десенсибилизация“ и повторна преработка на информацията, на база на които са формирани спомените, чрез използване на движение на очите.
Тази терапия използва двустранна стимулация чрез движение на очите отдясно наляво, като се активират двете мозъчни полукълба, освобождавайки емоционални преживявания, които до този момент са били в своеобразен „капан“ в нервната система, без възможност пациентът да си спомни за тях, но същевременно водещи до прояви на тревожност и паник-атаки.
Терапията помага да се обработят тревожните мисли, чувства и усещания, свързани с травмиращия спомен. Терапията не променя миналото и спомените за него, но има потенциала да промени реакцията към отминали спомени. Получава се вид дистанциране от болезнени спомени, като по този начин се намаляват и реакциите към тях впоследствие.
Ефективността на метода е доказана и чрез използване на ядрено-магнитен резонанс, съответно преди и след терапията.
От една страна по време на терапията се „отключват“ негативни емоции и спомени, а от друга страна се помага на мозъка да обработи успешно преживяното. Това, което прави този метод толкова ефективен е, че процесът стимулира комуникацията между лявото и дясното полукълбо на главния мозък. Движенията на очите по време на сесията са подобни на тези, които се наблюдават по време на REM фазата на съня.
Фокус на вниманието по време на терапевтичните сесии са три времеви периода – минало, настояще и бъдеще. Обръща се внимание както на травматичното събитие в миналото, така и на настоящите фактори, които провокират дистрес. Накрая вниманието се насочва към развитие на умения за успешно справяне с наличните спомени и намаляване на пристъпите на тревожност.
Структурните промени, които се осъществяват при формиране на спомена в мозъка могат да бъдат повлиявани. Това важи с пълна сила и за значително по-стари спомени, а не само за скоро формираните.
Наблюденията на специалистите са провеждани не само при болни, но и при здрави пациенти, като не са били налице отчетени странични ефекти.
Характерно за посттравматичния стрес е, че ситуации, които нямат нищо общо със спомена за травмата, също могат да отключват силна емоция или паника и изразена тревожност. Това от своя страна влошава изключително много качеството на живот на тези пациенти, а използваните терапии не във всички случаи дават задоволителен ефект.
Проблем остава и възможността за неетично използване на този тип терапия при промяната и въздействието върху спомените.
Референции:
1. A. Milton; Manipulating Reconsolidation to Weaken Drug Memory, University of Cambridge;
2. A. Milton; Fear not: recent advances in understanding the neural basis of fear memories and implications for treatment development, University of Cambridge.
