Виолета Богданова е завършила биология и химия. Работи в Националния център по наркомании от 2000 г., като в началото е била част от Лабораторията за намаляване на вредите. Тя е национален експерт към Европейския център за мониторинг на наркотиците.
 
В момента ръководи Дирекция „Намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества” в Националния център по наркомании. 
 
- Г-жо Богданова, какви са последните данни за употребата на наркотични вещества у нас?
 
Последните данни са за 2014 г., тъй като една година трае обработката на тези данни и така тези за 2015 г. все още се обработват. Такава е и практиката в европейските доклади за употребата на наркотични вещества – те винаги вървят две години назад.
 
Когато говорим за общата употреба е важно да уточним първо, че става дума за възрастовата граница 15 – 64 години. Второ, този голям интервал обхваща един период, в който в България не е имало сериозно разпространение на наркотици и така се оказва, че ние сме поставени в средата на таблицата за европейското потребление на наркотици и стоим добре спрямо останалите държави в Европа. Когато обаче се направи извадка от по-младите хора на възраст между 15 и 34 години, тогава вече темпът на нарастване е малко по-различен и трябва да се прави разлика, когато говорим за общото население и, когато говорим за млади хора.
 
Канабисът е най-често употребяваният наркотик у нас, но друго важно уточнение е, че според Европейския център за мониторинг и контрол на наркотиците, редовна употреба на канабис означава поне 20 дни в месеца. В статистиката, която цитираме обаче става дума за хора, които поне веднъж в живота си са употребили – тоест, експериментирали са.
 
През последните 5-6 години разпространението на канабис остава стабилно и не нараства. Наблюдава се тенденция за нарастване на дела на жените, употребяващи марихуана и се увеличава броят на младите хора. Ако трябва да говорим в цифри – употребата на канабис поне веднъж в живота за Европа е 24,1%, а за България е 7,5%.
 
По отношение на хероина, употребата му се стабилизира, даже има леко отстъпление в последните години. При него има и застаряване на групата, тъй като хората, които го употребяват са около 30-годишни. Той е по-известен като наркотик, присъщ за маргиналните групи и това наистина е така. При хероина има и превенционен момент, а именно, че младите хора са видели и са наясно какво се случва при инжекционната – най-тежката форма на употребата на хероин и странят от този опиат. От друга страна обаче има едни горещи точки в употребата на всякакви наркотици, особено при маргиналните групи и деца в тях, които са на възраст между 12 и 18 години. Обикновено, това са деца без родители, в изключително слаба социална среда, живеещи в ужасяващи условия и, употребяващи всякакви наркотици, проституират и други.
 
Кокаинът винаги е бил слабо разпространен в България по една много проста причина – много е скъп. 
 
Като цяло, в общото население активната употреба на наркотични вещества (през последния месец) през 2005 г. е била 5,2%. През последните години е нараснала до 8,3 на сто. Когато става дума за употреба някога в живота, варира от 0,8 до 2,1% в рамките на населението във възрастта 15-64 години.  
 
Проблем у нас са амфетамините и стимулантите като цяло. Метамфетамините бяха характерни бреди около 10 години за Централна Европа, но сега ги има и в България. Синтезират се тук и то, за съжаление, лесно, и все повече млади хора ги употребяват. Ние имаме обратна връзка от психиатрите, тъй като амфетамините и метамфетамините често причиняват т.нар. амфетаминова психоза, която е с много тежка прогноза и особено при млади хора.
 
Данните сочат още, че за съжаление, в Европа се завръща употребата на екстази. Очаквахме, че ще има отстъпление, но все пак, това е наркотикът на забавлението и особено в летните месеци употребата се повишава.
 
- Когато говорим за употребата сред децата и младежите обаче каква е картината за България?
 
Между 70 и 90 хиляди от учениците от 9 до 12 клас в учебните заведения в страната, поне веднъж в живота си са употребявали накротик. Това показва изследване, правено през 2013 г. 28,2% от всички анкетирани са посочили, че са употребявали някакво наркотично вещество поне веднъж. 26,2 на сто са употребили конкретно канабис, а около 18 и 22 хиляди от учениците от 9 до 12 клас имат поне една употреба на амфетамин в живота си. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
- Възрастовата граница сякаш спада. На какво се дължи това?
 
Това не е съвсем така. Тя не може всяка година да спада, но въпросът е друг – в групата на ниската възраст се увеличават случаите. Ако преди 10 години беше изключителна екзотика на 15 години да има човек, който да употребява, сега има твърде много деца, които на 14 години употребяват. Днес към екзотиката спадат 11-12-годишните деца, които употребяват, но най-често те са част от маргинални групи. При употребата на канабис наистина възрастта слиза от гимназията към 6-7 клас. Не е масово, но това е сигнал, че превенцията трябва да започва по-рано.
 
 - Кои са най-масово употребяваните наркотици сред децата?
 
На първо място канабис, на второ място стимуланти – амфетамини, метамфетамини, екстази. На третото място идват новите вещества или т.нар. дизайнерска дрога. Ключовият момент при тях е, че поради спецификата на създаването и състава им, те не подлежат на регулация и са легални. Това ги прави достъпни в интернет, в специализирани магазини и най-често те са кръщавани с невинни имена от типа на чай, тор за цветя, соли за вана и други.
 
Когато стартирахме проследяването на новите психоактивни вещества, бяха идентифицирани 29 случая на изземване от митници или полиция. Най-голям бум беше отчетен през 2012 г., когато тези случаи бяха 158. През 2015 г. вече са 77, като общото иззето тегло е 4 килограма. Това звучи малко, но всъщност е много, тъй като при тез вещества дозите са много малки и много тоскични. 
 
Забраняването на тези вещества се осъществява чрез Експертния съвет по наркотични вещества към Министерството на здравеопазването, който чрез оценка на риска, преценява дали дадено вещество да попадне в забранителния списък. Оценката е трудна, защото има вещества, които дори не са истински психоактивни. Те просто са модерни и силно токсични, но понякога те не предизвикват зависимост.
 
В последните 3 години, основната група на такива вещества у нас са т.нар. синтетични канабиноиди. Това са вещества, които имитират въздействието на марихуаната, а всъщност химически са съвсем други. Последните доклади показват, че голяма част от тези вещества предизвикват зависимост. Те са и изключително токсични. Другата група е на синтетичните катинони.