Удовлетвореността от живота варира през годините, но е установена тенденция в усещането ни за цялостно задоволство от живота. Между 9 и 16 години щастието намалява, след което почва постепенно да расте, докато не стигнем 70-годишна възраст, след което малко по малко намалява до 96-годишна възраст.
Изследването, което се стреми да открие субективен времеви период, когато сме най-щастливи, разглежда данни на над 460 000 доброволци. То е публикувано в сп. Psychologycal Bulletin и в него човешкото щастие се разглежда чрез промените в три основни фактора, които определят благосъстоянието. Тези фактори са задоволство от живота, положителни емоционални състояния и отрицателни емоционални състояния.
Резултатите сочат за постепенното нарастване в удовлетворението от живота в широк период от години. Първоначално обаче се наблюдава спад в благосъстоянието между 9- и 16-годишна възраст, което може да се припише на промените в организма и в социалната среда, характерни за пубертета.
Но постепенно след преминаването на пубертета благосъстоянието, или щастието, започва постепенно да нараства през годините. Отрицателните емоционални състояния постепенно спадат до 60-годишна възраст. Макар и според наблюденията на учените положителните емоции да намаляват също, задоволството от живота остава, и бавно се повишава.
В един момент обаче щастието започва да се губи . От около 70-годишна възраст нататък положителните емоции, както и задоволството, почват драстично да спадат надолу. Смята се, че това се дължи на усложнения в здравето и средата. При възрастните намаляват енергията и физическите способности, като организмът е по-податлив на заболявания и усложнения, които могат допълнително да допринесат за отрицателни емоционални състояния. Друг фактор са и социалните контакти, които при възрастните намаляват, което също влияе на възгледа им за живота.
Анализът на данните сочи, че промените в емоционалните състояния през годините са значително по-драстични, в сравнение с промените в задоволството от живота, което се покачва или намалява постепенно.
Научното изследване служи, за да докаже значението на субективното благосъстояние през целия живот. Макар и щастието да е усещане, индивидуално за всеки, тенденциите, които са открити от проучването, биха могли да послужат за разработването на интервенции, целящи да поддържат и подобрят благосъстоянието за всеки, във всеки момент от житейския му път.
Референции:
Orth, U. (2023) The development of subjective well-being across the life span: A meta-analytic review of longitudinal studies. Retrieved 2023, September 20 from https://psycnet.apa.org/doi/10.1037/bul0000401
