Зоофобията представлява силен, неконтролируем страх от животни, който може да причини значителен стрес и да доведе до влошено качество на живот. Въпреки това, зоофобията и други свързани с фобията тревожни разстройства са лечими.
Какво е зоофобия?
Зоофобията или страхът от животни е вид тревожно разстройство, при което възниква безпокойство или страх в отговор на виждането или мисленето за животни. Тревожните разстройства са сред най-честите разстройства на психичното здраве.
Фобията представлява ирационален, силен страх или безпокойство относно конкретен обект или ситуация. Съществуват различни видове фобии. Зоофобията е подгрупа на специфичните фобии. Специфичните фобии възникват в случаите, когато определен обект или ситуация предизвиква нива на страх или безпокойство, които надхвърлят реалната опасност. Някои примери за зоофобии включват:
- Арахнофобия (страх от паяци);
- Апифобия (страх от пчели);
- Кинофобия (страх от кучета);
- Ентомофобия (страх от насекоми);
- Ихтиофобия (страх от риба);
- Мурофобия (страх от мишки и плъхове);
- Орнитофобия (страх от птици);
- Офидиофобия (страх от змии)
Какви са причините за зоофобия?
В доклад от 2015 г. учени от Германия са установили, че 5,4% до 11,1% от общото население е имало специфична фобия през последните 12 месеца. Според авторите на други изследвания от 2018 г., зоофобията и страхът от височини са най-често срещаните специфични фобии. Причината за множесто специфични фобии остава слабо разбрана.
Фобия може да бъде развита след особено стресиращо или плашещо преживяване. Също така, в случаите на засегнати деца, фобията може да възникне след наблюдение на фобичен отговор на родител или друг член на семейството. Друг пример за развиването на страх от кучета може да включва претърпяно ухапване от куче в детството.
Въпреки че специфична фобия може да бъде развита във всеки момент от живота, според проучванията повечето специфични фобии се развиват по време на детството – на около 8-годишна възраст. Някои данни сочат, че много фобии могат да се появят и изчезнат по време на детството и юношеството, но някои от тях е възможно да продължат и в зряла възраст. Жените развиват специфични фобии по-често от мъжете. Въз основа на Световните проучвания на психичното здраве около 9,8% от жените съобщават, че имат специфична фобия в сравнение със само 4,9% от мъжете.
Какви са симптомите на зоофобия?
Зоофобията може да предизвика следните симптоми:
- Чувство на неконтролируем страх или безпокойство в присъствието на животно, което провокира фобийния отговор или дори само мислите за него;
- Опит за избягване на източника на страх на всяка цена;
- Признаване, че реакцията на страх е прекомерна и непропорционална на действителната;
- Чувство на заплаха, при която не могат да бъдат контролирани емоциите;
- Неспособност за самообладание при експозиция на животното, което предизвиква чувство на страх
Зоофобията обикновено включва чувство на страх, паника и безпокойство. Тези психологически реакции могат да доведат до следните физически симптоми:
- Повишен сърдечен ритъм;
- Повърхностно или бързо дишане;
- Изпотяване;
- Треперене;
- Изтръпване;
- Сухота в устата;
- Световъртеж;
- Гадене;
- Объркване
Зоофобията при деца може да причини безпокойство или страх и да се прояви чрез следните действия:
- Плач
- Крещене;
- Опит за скриване зад дадено лице или предмет;
- Физическо прилепване към родител или познат;
- Притихване или мълчание
В какво се състои лечението на зоофобията?
Съществуват няколко възможности за терапия, които могат да помогнат за контролиране или дори излекуване на фобии като зоофобия.
Експозиционна терапия
Понастоящем експозиционната терапия обикновено е лечение от първа линия за зоофобия и други видове фобийни разстройства. Експозиционната терапия е форма на психотерапия, която помага за изправянето срещу страховете и в крайна сметка преодоляването на фобии и други тревожни разстройства.
По време на експозиционната терапия, обучен специалист по психично здраве постепенно излага пациент на източника, провокиращ зоофобия. По време на сесиите на експозиция трябва да бъдат взети под внимание реакциите, мислите, чувствата и усещанията на пациента. Лечението трябва да бъде проведено само от специалист.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ)
Когнитивно-поведенческата терапия е друго ефективно лечение за зоофобия и други тревожни разстройства.
КПТ се фокусира върху идентифицирането и промяната на ирационални мисли и вярвания. Терапията включва работа с лицензиран терапевт и има за цел развиването на умения, които помагат за идентифицирането и контролирането на ирационални вярвания и негативни модели на поведение.
Случаите на специфични фобии може да включват една или множество фобии. В сравнение със случаите, при които се касае за една фобия, при тези с множество фобии има по-висок риск от развитие на допълнителни разстройства на настроението или тревожност.
Други възможности за лечение
Специалист по психично здраве може да препоръча комбинация от експозиционна терапия, когнитивно-поведенческа терапия и лекарства при случаи на множество фобии или тревожни разстройства.
Някои примери за ефективни медикаменти за тревожни разстройства включват:
- Антидепресанти, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин и трициклични антидепресанти;
- Бета-блокери, които помагат за облекчаване на симптомите на тревожност като високо кръвно налягане и ускорен пулс;
- Транквиланти, като бензодиазепини
Няма универсално лечение за зоофобия. Плановете за лечение са персонализирани и са насочени към уникалните симптоми, предпочитания и начина на живот.
Въпреки че има няколко ефективни лекарства за лечение на тревожни разстройства, всички фармакологични лечения носят известен риск от нежелани реакции. Необходима е предварителната консултация с лекар относно рисковете и ползите от различните възможности за лечение преди тяхното прилагане.
Референции:
1. National Institute of Mental Health (NIMH). Any anxiety disorder
2. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Bandelow, B., & Michaelis, S. (2015). Epidemiology of anxiety disorders in the 21st century
3. Medical News Today. What to know about zoophobia
