Чува ли сте вероятно, че усмихнатите хора живеят по-дълго, че позитивните са по-здрави и че приятелски настроените имат здраво сърце? Е, сега и научно изследване намира, че харатерът определено влияе и на здравето ни. 


И действително, много по-вероятно е инфарктът да подмине хората с весел нрав, констатират изследователи от Университета на Тенеси, чиито наблюдения са публикувани в сп. European Journal of Cardiovascular Nursing.


Саркастистичните, цинични, обидчивите, нетърпеливите и раздразнителните личности е много по-вероятно да се лишат от оцеляване при повторен сърдечен удар, твърдят те. 



Според тях агресивни черти от характера могат да се изолзват като показател прогнозиращ вероятността за оцеляване при сърдечен пристъп, дори след като се отчетат фактори като пол, възраст, образование, семейно положение, тютюнопушене, високо кръвно налягане, диабет и други хронични заболявания. 


Тук не става въпрос за предполагане на втори инфаркт при враждебно себеизразяване, а за това че рискът от загуба на живота при втори вероятен такъв е по-голям при тези личности. 


Враждебността се отнася със сърдечносъдовите заболявания от средата на миналия век, но до този момент нямаше яснота защо я има тази връзка, споделя д-р Трейси Витори. По приниц враждебността се наблюдава като отличителна характеристика при хората, преживели сърдечен пристъп. Когато медиците наблюдават такова поведение при пациентите си те не са обнадеждени.


Въпреки че към настоящият момент наука е напреднала доста и непрекъснато открива нови любопитни детайли за тази връзка, все още не е разгадан механизмът, по който настроението въздейства върху здравето на тялото


Екстровертите например се отличават със силен имунитет. Това се отчита и от изследователски екип на Нотингамския университет през 2015 г. Според резултатите им при приятелски настроените хора се налюдава по-силна имунна реакция, която позволява на организма да се възстанови по-бързо след инфекция или травма. При тези хора гените отговорни за възпалението работят 17% по-активно, отколкото при интровертите. 


Това обаче е положителен факт само донякъде, тъй като силната склонност към възпаление често е свързана с негативни странични ефекти, вследствие на които се развиват сериозни заболявания като диабет, атеросклероза, рак.


Според една теория наблюдаваният ефект не означава, че личността на човека подготвя, т.е. информира имунен отговор, напротив – имунният отговор достига до възприятията му. Много е вероятно, слабата имунна система да прави интровертите по-предпазливи и склонни да рискуват.
Оптимистите се радват на по-добро здраве и рискът при тях да загинат при равни обстоятелства с други е по-малък.


През 2014 г. е проведено иследване при пациенти на средна възраст, претърпели сърдечна операция. Оказало се, че оптимистите вероятността да се наложи отново да влезнат в болница е два пъти по-ниска. Освен това те се оплаквали по-малко от болка след хирургичната интервенция.


Финландско проучване през 2000 г. пък открива, че при песимистите е много по-вероятно да се появи хипертония, отколкото при позитивно настроените личности, при това след като са били отчетени рисковите фактори като тютюнопушене, затлъстяване, занижена двигателна активност и злоупотреба с алкохол. 


При оптимистите е много по-малка вероятността да се проявят симптомите на вирусна инфекция, отколкото при песимистите според резултатите на друго проучване от 2006 г.


Какво още се намиира в научните доклади: 

  • По-често смеещите се изразходват повече енергия и имат 10-20% по-учестен сърдечен ритъм.
  • При напреднала възраст позитивно настроените запазват здравословното си състояние по-добро и водят по-независим начин на живот

Последното може да се оспори, разбира се, тъй като зравите хора е много по-вероятно да запазят позитивното си настроение. Само че оптимистите по-лесно поддържат здравословен начин на живот и изграждат надеждна подкрепа у околните, което пак е свързано с доброто здраве


Не бива да се подминава и фактът, че при оптимистите излъчването на стресовия хормон кортизол е по-ниско, а той има отношение към възпалителните процеси и възникването на заболявания вследствие на това натоварване. 


И, така, да си дойдем на думата, че циниците и интровертите е много по-вероятно да бъда засегнати от деменция. Според шведски озследване от 2014 г. при хората изпитващи недоверие към околните се наблюдава три пъти по-висок риск от деменция


Това вероятно се дължи на склонността на тези хора да поддържат активен социален живот в слаба степен, предполага Анна-Майя Толпанен. „На нас ни е известно, че социалната изолация увеличава риска от развитие на деменция.“ споделя тя. 


Доказано е, че социалната активност, общуването с други хора или провеждането просто на разговори с тях има защитен ефект срещу деменция.
При склонните към депресия и агресивните личности се наблюдава много по-често упадък на когнитивните способности в напреднала възраст, констатира друго проучване от 2012 г.


По материали на The Telegraph