Мозъкът има сложна схема за регулиране на апетита, която използва спомени, миризми, образни и т.н. Това провокира нуждата ни от храна, което е важно за оцеляването. Скорошно проучване открива точно обратния механизъм – ограничаване нуждата от хранене при вида на храната.

 

Преди известно време учените смятаха, че инстинктът за хранене при животните се определя предимно от състоянието на стомашно-чревния тракт и не чак толкова от мозъка. Оказва се, всъщност, че мозъкът оказва голямо влияние на усещането ни за глад и нужда от храна.


 

Но все още не е ясно кои центрове на мозъка вземат участие в тези процеси. Новото проучване, проведено в университета Рокфелер в Ню Йорк, открива група нервни клетки, които намаляват чувството на глад и потискат нуждата за храна. Това е ново по рода си откритие, което разкрива механизма, по който невроните действат, за да окажат влияние върху чувството за глад и желанието ни за хранене.

 

В основата на механизма стоят допаминови рецептори в хипокампа, структурата в мозъка, която играе роля във формирането на паметта и регулирането на емоциите. Тези заключения екипът изследователи прави на базата на лабораторни експерименти.

 

Проучването разкрива, че същите допаминови рецептори играят важна роля и в процеса на запаметяване, заедно с това те са част от сложната система, която регулира глада.

 

Това откритие дава възможност за контролиране на апетита и съответно предотвратяване на затлъстяването. До момента наднорменото тегло е състояние, което се третира чрез промяна в начина на живот. При някои хора само това не е достатъчно, за да се свалят необходимите килограми и съответно да се задържат. Новото откритие може да се окаже начин, чрез който да се регулира глада и съответно нормализирането на телесното тегло да става по-лесно.

 

При опитите е установено, че когато се активират съответните неврони не се изпитва глад и обратно – при потискане на активността им се активира изпитването на глад.