Румяна Костадинова е бивш пушач, с 20-годишен „стаж“ и първият български терапевт за спиране на пушенето по метода на Алън Кар. Тя отказва цигарите през 2006 г. и оттогава насам е помогнала на над 2 000 пушачи да се освободят от робството на тютюна, чрез терапевтичните семинари „Не пуша вече!“. От 2010 г. изследва и работи и с други зависимости – алкохол, храна, марихуана и т. н. В Puls.bg започваме нейната поредица „Истината за пушенето“, в която тя ще се опита да даде отговор на честите въпроси, съмнения и терзания, свързани с този навик и изоставянето му.
Когато животът изглежда толкова труден, непредвидим, неконтролируем, скъп и опасен; когато чувстваш, че нищо не зависи от теб, но дълбоко в себе си знаеш, че имаш правото да бъдеш щастлив; когато искаш да откраднеш време за себе си, защото си го заслужил с толкова работа и стрес... И в още безброй подобни ситуации, ако си пушач, ти запалваш цигара.
Цигарата е последното ти удоволствие или поне последното, което можеш да си позволиш. Вярваш, че е така, защото отдавна не ходиш по жени/мъже и по кръчми, не си купуваш повечето неща, които искаш, не пътуваш където искаш и не изглеждаш както искаш. Защото има по-важни неща, в които влагаш парите и времето си. Това може да са децата, кредитът за жилището, образованието, автомобилът или дори шини за изправяне на зъбите...
Или пък си успешен, проспериращ, богат и уверен в себе си. Постигаш всичко благодарение на собствената си интелигентност, способности и воля. Живееш живота, който винаги си искал, на мястото, на което желаеш и с хората, с които си мечтал. А цигарите са „черешката на тортата“ – неизменният ти спътник и в хубави, и в трудни моменти; приятелят, с който оставаш насаме, когато съзерцаваш плодовете на труда си; неизменният ти помощник да „събереш ума си“ когато е нужно, да се концентрираш бързо и бързо да вземаш важни решения.
Цигарите обаче те карат от време на време да се тревожиш. Защото кашляш, задъхваш се и се уморяваш лесно. Не ти харесва цветът на зъбите и на кожата ти и понякога се чувстваш неудобно заради гадния дъх и лошата миризма по дрехите, косата и вещите ти... Четеш насам-натам, че пушенето е причина номер едно за преждевременна смърт в тъй наречения цивилизован свят (впрочем, на всяка кутия с цигари пише, че те убиват), докторът от време на време (май напоследък всеки път) те съветва да спреш да пушиш, а и детето непрекъснато те моли да го направиш, защото в училище им говорят, че цигарите убиват...
Наскоро някой ти каза, че спирането на пушенето било най-хубавото нещо, което бил направил за себе си; някъде срещна статия, че вече всички известни хора спират да пушат; в хубавите заведения отдавна не се пуши и ти е супер неприятно да излизаш навън в студ и пек и да пропускаш купона... Писна ти от ежегодното поскъпване на цигарите и ужасно се ядоса, когато разбра, че около 80% от цената им е данък и акциз, който не се знае кой ще открадне...
И поради някоя от тези причини или пък заради нещо друго, ти реши да направиш опит да спреш да пушиш.
За отказването на цигарите най-важна е волята. Всеки го знае! Тогава защо ти, който имаш воля за всичко в живота си, воля, благодарение на която постигаш целите си и се справяш с всякакви трудности, нямаш воля да спреш да пушиш? Само час след като си изпушил „последната“ си цигара, цялото ти съзнание е обсебено от мисълта: „Ох, колко ми се пуши!“ Или: „Бих убил човек за цигара!“ Казваш си: „Глупости! Само още малко да издържа, и ще престане да ми се пуши. Може би утре сутринта вече ще се събудя свободен. Или ако не утре, то поне скоро...“
На втори план в ума ти обаче текат други мисли: „Всъщност, пушенето може би не е най-големият ми проблем... Ах, колко е приятно да си запалиш една с кафето, след хранене, а след спорт и след секс... Може би не трябва да ги отказвам изцяло. Може да е достатъчно просто да ги намаля! Някъде четох, че до 7 цигари на ден не е вредно! Да! Ще си запаля сега една (все пак час и нещо не съм пушил) и ще внимавам. Ще гледам да ги намаля и ще пуша малко. Така хем няма да си вредя толкова, хем ако в някакъв момент реша напълно да ги откажа, ще ми е по-лесно. Сега, с една кутия на ден, е трудно. Но ако ги намаля до 7 на ден, ще ми е много по-лесно!“
Олеква ти на душата и палиш цигара. Да, животът не е толкова лош! Само дето до края на деня те завърта обичайната въртележка: някой те ядосва или нещо не става по плановете ти; или пък точно обратното – неочаквано те канят на супер парти довечера... И в края на деня, малко преди да си легнеш, си даваш сметка, че всъщност не си изпушил 7 цигари, както беше решил, а някъде към 37 – защото от втората кутия, която купи на път за партито, са ти останали само 3...
Ето така тече животът ни като пушачи. Въртим се в порочния кръг на своята любовна история с цигарите. Любовна история, в която се оказва, че всъщност робуваме на нещо, което не бихме искали да видим в устата на децата си. Често се чувстваме глупави защото сме пушачи, но си намираме всевъзможни извинения за запалим „само още една“ и да отложим „само с още един“ ужасния ден, в който ще спрем да пушим.
Обещаваме си, че ще ги откажем и искаме, даже вярваме, че това ще стане скоро. Но ако се замислим от колко години пушим, се оказва, че са станали десетилетия. И че обмисляме идеята да спрем да пушим вече 5-6 години! Как само лети времето?! Кое време? Нашето. Прекрасното време от уникалния ни живот.
Как решихме да гледаме на цигарите като на последното си удоволствие? Кога ги обявихме за последната достъпна радост в живота си? Защо приемаме пушенето за израз на нашия бунт? На бунта ни срещу какво? Кой ни убеди да даваме понякога последните си 5 лева за нещо, на което пише, че ни убива? Защо оправдаваме пушенето си с всевъзможни оправдания, а не искаме да видим децата си като пушачи?
Отговорите на тези въпроси може да променят живота ни. Ако намерим смелост да си ги зададем и кураж да им отговорим честно. Истината е, че пушим поради много причини, така фино преплетени в умовете ни, че не можем да разграничим истината от илюзията. Пушенето е зловещ възел от физическа и умствена зависимост. Разсичането му първо става на умствено ниво.
