Може би, са ви познати подобни мисли: „Чувствам се самотно. Тревожа се силно и никой не разбира колко се измъчвам.“. Истината е, че много от хората познават ужаса на тревожността и са изпитвали подобни страхове, мисли и чувства. Тревожността може да сполети всеки, без значение дали е беден, богат, дете или възрастен.  Смята се,  че около една  трета от хората са страдали някога от това психично разстройство - тревожността.  Ако не се заемем навреме с  проблема, той става хроничен. Избягването на ситуации, които предизвикват тревожност помага за момента, но ограничава живота и възможностите в дългосрочен  план. Това и лишава от възможността да се научат и изпробват методи за справяне със стреса и тревожността.

Повечето хора асоциират тревожността с нещо негативно, с което трябва да се преборят. Тревожността обаче може да бъде мотивация за промяна към добро. Ако разгледаме проблемите, които ни тревожат, ще осъзнаем, че половината от тях навярно никога няма да се случат, голяма част са от миналото, които не може да променим и реално, само една малка част е  възможно да се случат, на които и трябва да обърнем внимание.
 

Разликата между тревожност и страх

Всички хора изпитват тревожност и страх и това им е заложено вродено. Страхът е алармена реакция, която е нужна за нашето оцеляване. Тя  предизвиква обичайните симптоми на прилив на  енергия, високо кръвно, изтегляне на кръвта към крайниците (заради което се получава характерното „побеляване” от страх)  и др., причинени от отделения адреналин. Страхът е реакция към това, което се случва сега и може да спаси живота ни, като ни накара бързо да отскочим встрани от летяща към нас кола.

За разлика от страха, тревожността е ориентирана към бъдещето. Хронично тревожните хора изпитват силно, постоянно притеснение  и напрежение в мускулите. Промените в тялото са много по-драстични и неблагоприятни и за разлика от реакцията при страх  могат да продължат с години. Причината е, че за разлика от страха, тревожността се подхранва от мислите ни, че нещо би могло да се случи, а не от реална физическа опасност.  
 


Типове тревожност

Страхът може да ни предпази от опасност, а тревожността да ни мотивира, например, да напишем домашно или да завършим важна презентация. Но когато тревожните мисли се превърнат в хронична импулсивна реакция към всякакви нереални, потенциални проблеми и опасности, навярно става дума за генерализирано тревожно разстройство.

Има различни разстройства, които произхождат от силна хронична тревожност. Такива са паническите атаки, всякакви фобии, обсесивно-компулсивно разстройство, с ритуали и или с негативни натрапчиви мисли.

NEWS_MORE_BOX



Друг проблем е социалната тревожност, която предизвиква непоносимо неудобство и притеснение при социални ситуации или при нужда от изнасянето на публични речи. Посттравматичното разстройство е съвкупност от проблеми на тревожността, които са причинени от травматично преживяване като природно бедствие, война, сексуално или емоционално насилие и др.
 

Митове за тревожността

Повечето хора избягват максимално ситуации, които причиняват тревожност и се опитват напразно да контролират обстоятелствата и хората около тях, за да избегнат симптомите емоционалното разстройство. В дългосрочен план това не помага да се постигне спокойствие.

Доскоро се вярваше, че тревожността е наследствена и има биологична основа. Модерните изследвания показват, че, да, може да имате предразположение, но тревожността се определя главно от методите, които притежавате за справяне със стресови ситуации, които сте научили в живота.

Друг мит е че тревожността е слабост, дефект на личността или резултат от липса на мотивация. Срещаме други хора, които изглеждат, че се справят добре със стреса и си казваме “Защо и аз не мога да съм така?“. Истината е че, ако наистина наблюдаваме тези хора през всяка минута от деня, ще видим, че те минават през всякакви емоции, включително и тревожност. Разликата между тях и нас е, че те са се научили как да я преодоляват. Ако се сравняваме с другите на базата на малкото информация, която имаме за тях, ще е трудно да се справим с тревожността си, защото ще започнем да се виждаме като жертва. Истината е, че имаме капацитета да се справим  с тревожността, но промяната трябва да дойде отвътре в нас.

В продължението на статията - „Как да се справим с тревожността?“